Бирата е позната още от древността. В египетски папирус от преди 1500 години се споменава за лекарства на бирена основа.

От какво се прави бира?

Според баварската заповед за чистотата на бирата издадена през 1516 година и до днес, бирата се прави от четири съставки: вода, хмел, малцуван ечемик и мая. Маята отначало не е позната, но бирените дрожди са определяли вкуса на питието. Ечемикът може да се замени с други зърнени култури. Независимо от простия на пръв поглед състав, бирата съдържа много микроелементи, минерали, витамини. Вкусът и полезните свойства правят бирата много подходящ продукт в кулинарията.

Бирата е най-популярна естествено в немската кухня, там, където се консумира най-много бира. Използва се още в чешката и австрийска кухня.

На кои ястия се слага бира?

Бирата се използва за маринати, сосове, ястия, хляб (виж Бирен хляб с манов мед, чушки и царевица). Бирата е особено подходяща за пилешко месо. Пилешко и свинско месо при изпичане стават особено крехки, ако преди това са престояли в бира. Препоръчително е при омлет да се прибавя към разбитите яйца малко бира. Бирата чудесно подхожда за основа на панировка на различни продукти-пилешко, скариди и др. Получената запечена коричка е невероятно вкусна. Бирата се използва при блюда от риба и рибни деликатеси. Раците стават по вкусни, ако при варенето им прибавим и бира. Бирата влиза в рецептите и на десерти, домашни курабии, соленки. Бирата добре си партнира с масло, какао, шоколад, ядки.

Бирата се съчетава добре с майонеза, сметана, черен пипер, майорана, соев сос, чесън.

Вижте още:

Пикантна супа с бира и бекон

Готвене с вино

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Снимка: 123rf

Pin It

Сиренето гауда традиционно се произвежда в селските ферми на Холандия. Консистенцията му е относително твърда, прави се от краве мляко. Производството му датира от 16 век и носи името на холандския град „Гауда“, който се намира близо до Ротердам.

По какво да познаем холандската гауда?

Холандското сирене гауда е покрито с тънка гладка восъчна кора. Вътрешността на питата на гаудата е тъмно жълта и доста твърда и люспеста. Оригиналната гауда зрее поне 18 месеца.

В България също се произвежда гауда от органично краве мляко. Вкусът и ароматът й се отличават в някои направления от холандския оригинал, но си заслужава да я опитате. Ароматът на гаудата на Хармоника е силен, комплексен, вкусът е маслен и плътен. В ресторант Хеброс в Пловдив миналата година опитах българска гауда и бях очарована. До тогава не бях си представяла, че у нас може да се произвеждат толкова добри традиционно холандски сирена.

Според мен ще се комбинира добре с бели плодови вина, които имат средно към леко тяло – например шардоне, ризлинг, пино гри.

Вижте още:

Сирене халуми

Козе сирене Меее

 

 

Pin It

Искам да наблегна на използването на сухия босилек в кухнята. За невероятните качества и приложението на пресния босилек вече съм писала. Сухият босилек запазва голяма част от своите свойства. Неговият неповторим и специфичен аромат леко се променя след изсушаване. Аз ползвам сухия био босилек на Sonnentor.

За сушене, босилекът трябва да се бере преди цъфтеж, а за използване в прясно състояние – след цъфтежа. Сух, босилекът запазва и изразителния си зелен цвят. Освен това сухият босилек може да е под ръка на всяка домакиня целогодишно, затворен плътно в стъклен буркан в шкафа на кухнята.

Маслата, които съдържа босилекът са силно летливи, затова подправката се слага в края на готвенето. Така се запазват неговите качества. Използвам босилека за овкусяване на едно от най-популярните постни български ястия яхния боб, както и месни ястия, например пилешки късчета в доматен сос.

Италианската кухня би била по-различна без босилека. Ето някои предложения със сух босилек:

Пикантна паста с пилешко и червена чушка

Паста с амарант и нахут на фурна с доматен сос

Спагети с вурстчета в доматен сос.

Босилекът (когато е пресен) е основната съставка в известното босилково песто. Сух босилек може да се слага за довършване на салати, рибни ястия и морски дарове. Сухият босилек добре се комбинира с чубрица, магданоз, кориандър, куркума, шарен е черен пипер, джинжифил, домати и доматено пюре.

Какво представлява желатинът

Желатинът е прост белтък от животински произход. Получава се при варене на животински кости и хрущяли във вода. Желатинът има високо съдържание на протеин, но е с много ниска хранителна стойност. Желатинът е познат е като хранителна добавка Е441.

Видове желатин

Желатинът може да се намери под различни форми – желатин на ленти(на лист), желатин на гранули и ситно смлян желатин – на прах. Натурален костен желатин може да се купи от аптека или от винопроизводително предприятие. На опаковката трябва да е отбелязано, че желатинът е костен. Желатинът, който най-широко се продава в магазините обикновено е изкуствен.

Как се работи с желатин

Най-добре е да прочетете опаковката преди да използвате желатинът. Желатинът, който се продава масово, в пакетчета се накисва в студена вода докато набъбне. Десет грама желатин се слагат в една кафена чаша вода. След това се разтваря на водна баня на слаб котлон при непрекъснато бъркане докато се получи прозрачен сироп. Аз лично за целта използвам микроволнова фурна за няколко секунди, вместо водна баня. Трябва да имате предвид, че ако желатинът заври, той губи желиращите свойства. След това желатинът се прибавя към сместа, която искате да се желира.

Ако искаме желето да е по-меко прибавяме 500 мл сироп или каквото желаем да желираме. Ако желирането трябва да е по-твърдо слагаме около 350 мл течност. В това количество течност се включва и първоначалната една кафена чашка с вода. Сместа се изсипва в съд, купа или форма. Ако желираме няколко пласта, трябва да загряваме леко желиращата смес, докато предния пласт се охлажда. Охлаждането става във хладилник до стягане на желатина. Може и за кратко време да се сложи във фризера, като не трябва да замръзва.

За по-лесно изваждане на желираното блюдо от формата, тя трябва да е предварително намазана леко с мазнина или намокрена. Добре е преди сервиране да се потопи за секунди във гореща вода. Така желатинът по стените леко се отпуска и се отделя лесно от стените на формата. Може с тънко ножче, внимателно да „помогнем“ на желираната вкусотийка да се отлепи от стените на формата.
Обръща се и се сервира.
Ако желатинът е на ленти се разтваря по същия начин като гранулите.

За какво се използва желатин

Желатинът се използва в медицината за производството на фармацевтичните капсули. Намира също така широко приложение във фотографията, козметиката и техниката. Във винената промишленост желатинът се използва за избистряне на плодови вина. Ще разгледаме употребата на желатина в кулинарията и сладкарството.
Желатинът е идеален продукт за желиране на сладкиши, като например ягодов чийзкейк с шоколадторти, кремове  и солени блюда.

Ползите и вредите от желатина

Истинският желатин заздравява костите, ноктите, косата.
Не трябва да се прекалява с употребата на желатин.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Снимка: http://0.tqn.com

Това е пастата, която приготвих веднага след Великден. На практика сварих пастата и за соса използвах различни остатъци от трапезата за Великден. На практика пастата беше готова след 20 минути.

Изберете паста с форма по ваш избор. Сварете я като използвате нашите съвети как се вари паста.

В 1 с.л. се задушава 1 стрък пресен лук, нарязан на ситно. Добавя се сметаната. За соса (за 2 порции) ви е необходима около 300 мл сметана за готвене, 2-3 твърдо сварени яйца и 150 грама шунка. Яйцата и шунката се нарязват на ситно и се прибавят към сметаната след като заври. Добавя се сол и чер пипер на вкус. Разбърква се добре.

След това към соса се прибавя сварената до степен ал денте паста. Пастата се сервира топла.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Вижте още:

Паста с амарант и нахут на фурна с доматен сос

Паста с морски дарове

Паста с риба тон на фурна

Pin It

Ягодите са един от любимите ми плодове и както може би сте забелязали в блога имам доста рецепти за десерти с ягоди. Днес предлагам да приготвим ягодов чийзкейк, като по-специфичното в него е, че няма да бъде особено сладък, въпреки че ще има и малко шоколад.

Започваме с приготвянето на блата за чийзкейка с ягоди. За целта в блендер смиламе един пакет чаени бисквити (около 200 грама). След като са смлени добре ги смесваме с 1 пакетче краве меко масло(125 грама) докато станат на трохи. На дъното на тавичка за печене слагаме хартия за печени и оформяме блат от бисквитите с маслото. Оставяме блата за около 5 минути да се запече във фурната. След като изстине се намазва с разтопен шоколад.

През това време в купа поставяме една кутийка заквасена сметана от краве мляко на Хармоника (230 грама), заедно с 150 грама крем сирене и 1-2 с.л. кисело мляко. Прибавят се 6-7 супени лъжици пудра захар и около 6-7 едри ягоди, нарязани на парчета.

Сместа се пасира докато стане гладка. След това едно пакетче желатин се изсипва в купичка с 2-3 с.л. вода, за да набъбне. След това се следват инструкциите за употреба на опаковката (най-често се слага на водна баня)  след това се прибавя към сместа.

После сместа се изсипва върху блата (тавичката трябва да е с високи стени, най-добре с подвижно дъно) и се оставя да стегне в хладилник за няколко часа. Ягодовият чийзкейк се поднася с пресни ягоди.

Вижте още:

Как се замразяват ягоди?

Кокосов крем с ягоди

Пана кота с ягоди и кисело мляко

Ягодово тирамису без кафе

Ягодово-шоколадов сладкиш без брашно

Чийзкейк с шоколадов ганаш

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Pin It

Рецепта за бързо предястие с пилешки дробчета. Ключовото в рецептата е да купите пресни, охладени пилешки дробчета. Замразените нямат същия вкус.

Необходимите продукти за пилешките дробчета по селски са – пилешки дробчета (500 грама), 2 глави лук, 1-2 моркова, 1 ч.ч. доматено пюре, чубрица, черен пипер, магданоз и сол. Трябва ви и малко мазнина за запържване.

Загрейте мазнината и запържете дробчетата, докато добият приятен загар. Осолете ги и посипете с черен пипер. След това ги извадете и в същата мазнина запържете морковите и лука. Върнете дробчетата при зеленчуците, добавете подправките и полейте с доматеното пюре. Оставете докато пюрето се редуцира.

Сервирайте пилешките дробчета топли.

Вижте още:

Бързо пилешко с кисело мляко и яйца

Патешки сърца със соев сос

Пилешки сърца по селски в гювече и спомени за Рио де Жанейро

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

 

Pin It

Вече съм ви писала за една от най-новите български бутикови изби – Maryan winery, която се намира близо до гр. Елена в с. Марян. Днес на гости на кулинарния блог merudia.bg са именно собствениците на винената изба Марян – Светла и Илия Иванови. Двамата са юристи по образование и намират истината както пред Темида, така и във виното! Конкретен повод за интервюто с тях е Балканският винен фестивал, който се проведе миналия уикенд и сребърният медал, който получи тяхното вино – Queen Elena Cuvee 2011 на винения фестивал.

Вие двамата сте юристи по образование. Как се появи страстта към виното и идеята да създадете изба Марян?

Светла : Винаги съм обичала виното. Може би за това допринася факта, че съм от Свищов – един прекрасен малък град, заобиколен от лозя, където е въпрос на гордост и чест за всяка фамилия да притежава собствено лозе и разбира се да прави собствено вино. Помня гроздобера – с неговия безкраен празник, събирането на всички роднини и приятели на помощ за прибирането на реколтата и мачкането на гроздето. Помня и дългите есенни и зимни вечери с приятелските състезания и дегустации на новото вино и неизбежния извод, че „и тая година виното е добро“. Това в исторически план. Двамата като семейство открай време обичаме хубавото вино и добрата храна. Може би това ни накара да търсим и намираме добри вина както в България, така и в Европа. От там до идеята да създадем собствена изба е една крачка и ние я извървяхме.

Илия : Идеята беше да направим нещо, с което да се забавляваме и което обичаме да правим и мисля, че го постигнахме.

Миналата година излезе вашето розе Sense of Tears 2011, което още с появата си спечели сребърен медал на Балканския международен винен конкурс и фестивал. Добри са и отзивите за червеното вино Queen Elena 2011. Каква е концепцията ви по отношение на стила на вината, които произвеждате?

Светла: Харесваме класическия стил вина и се стремим да го постигнем и при нашите. Намирам, че няма нищо по-хубаво от едно класическо, отлежало в дъб шардоне, с аромат на препечен хляб и масло, допълнен с леки нюанси на кайсия и дюля. Нашето е такова и се радвам, че получаваме отлични отзиви за него. По подобен начин стоят нещата и с другите ни вина – идеята ни е да покажем, че в България класическите френски сортове са намерили своята втора родина и от тях се произвеждат прекрасни вина. Така например Совиньон Блан е свежо, пролетно, плодово-цитрусово вино. Розето е приятно минерално, опушено и плодово, а червените ни вина са плътни, с много плодови аромати и в типичен „Бордо“ стил.

Работите с класически, утвърдени във времето сортове. Какво е отношението ви към традиционните, местни български сортове?

Илия: Местните сортове са част от нашата история и наследство. Смятам, че от тях могат да станат интересни вина. Много ми се иска да направя една „Гъмза“ например. С времето ще опитаме.

Пазарът на вина е пренаситен и налагането на нова марка не е лесна задача. Какво отличава вашите вина от всички останали?

Светла : Може би факта, че влагаме много емоция и любов при създаването на вината. Ние лично участваме във всяка операция, „отглеждаме“ виното с много грижа и внимание. Нашият технолог Стефан казва, че това са най-малките ни деца. Ще ги отгледаме да пораснат, за да им се радваме и да споделим радостта си с другите.

Илия: Изключителното внимание към всеки детайл от производството на вината, постоянната грижа и взискателност.

Какво е внушението, което искате да оставят вината ви след като бъдат отпити?

Светла: Бихме искали да предадем нашата обич към виното на тези, които го опитват. Да ги накараме да усетят колко усилия и емоции са вложени в него, и да им се иска да отпият пак….

Кой ви прави вината? С кой технолог работите?

Илия: Технологът на избата е Стефан Чоранов и е наш приятел от много години. Заедно правим всичко – вземаме решения за концепцията, стила на виното и после ги осъществяваме.

С каква храна бихте комбинирали всяко едно от вината си?

Светла: Може би първо трябва да кажа, че част от концепцията ни за правене на вино включва да направим такава палитра от вино, с които да може да се започне и приключи една пълна вечеря.

Така например нашият Kera Tamara Sauvignon Blanc е идеален аперитив. Той отлично се съчетава с аспержи и пресни картофи със сос „Холандез“, с всякакви салати с лек дресинг, морски дарове.

Следва Kera Tamara Chardonnay – плътно, ароматно, отлежало в дъб – вино за храна. Бих предложила морски риби – например лаврак или ципура, изпечени в сол и сервирани със сос от зехтин и лимон, пъстърва с масло и бадеми. Аз най-много го харесвам с гъши дроб във всичките му варианти – на тиган с плодове, терин.

Нашето прекрасно Розе – Sense of Tears Rose чудесно се съчетава с ястия с ориз, агнешко месо, пиле, ястия от азиатската кухня.

Червеното Queen Elena Cuvee бих поднесла с месо – телешко, свинско, говеждо, може заек, с леки сосове.

И на последно място, на финала на вечерта – червеното Ivan Alexander Grande Cuvee – купаж, отлежал 12 месеца в дъбови бъчви и още 6 месеца в бутилка, с тъмно месо – говеждо, телешко, дивеч, с плътен сос, зрели меки сирена, отлежали твърди сирена и хубав домашен хляб.

Остава ни още едно – да направим десертно вино, за да има с какво да ядем синьо сирене и десерт, но и това ще стане, обещаваме!

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Pin It

Шафранът се добива от шафрановия минзухар. Любопитното за него е, че има лилави цветове и в тях са разположени червеникави близалца, които се използват за подправка. Събира се в сухо време и се суши при определени условия. За да се получи около половин килограм сух шафран са необходими десетки хиляди близалца. Това го прави много скъп и затова са го наричали „червеното злато“ или „царят на подправките“. Има и израз „скъп като шафран“. Родината на шафрановия минзухар е Средиземноморието, но днес се отглежда в целия свят.

Сухият шафран трябва да е нежен при докосване, с дълги влакънца и хубав червеникав цвят, някъде малко жълтеникав и много ароматен. Има мирис на сено. Шафранът има много приятен вкус, но ако се прекали с него, ястията стават горчиви. Един грам шафран се разтворя в около 120 мл гореща вода, бульон, мляко. Използва се след 15-20 минути най-малко.

Способността на шафрана да оцветява се използва в сладкарството при кексове, пудинг, бисквити, кремове, сладоледи. При тестени изделия се слага в тестото при месене, а в горещи блюда в края на готвенето. Използва се за овкусяване на агнешко, пилешко, риба. Той е една от трите основни съставки заедно с ориза и зехтина в оригиналната рецепта за испанска паеля. Шафранът широко се използва в египетската кухня Всичко за египетската кухня-египетски подправки, египетски ястия, египетски традиции. Свойството да багри в жълто се прилага при супи, бульони. Чудесно се съчетава с домати и аспержи.
Съхранява се в херметически затворен съд на тъмно.

Както за всяка подправка, така и за шафрана има легенда. Ето една, която много ми хареса. Крокус /така се нарича на латински шафрановият минзухар/ бил млад и добър овчар. Един ден срещнал в гората красивата нимфа Смилакс и се влюбил безумно в нея. Изумени от любовта на простосмъртният момък и божествената нимфа боговете решили да превърнат девойката в неувяхващ тис, а Крокус в красиво цвете с лилави цветове и червени близалца. Така те станали „Неразделни“. Не ни ли напомня за Пенчо Славейков?

Вижте още:

Гарам масала

Годжи бери

Дафинов лист

Харесайте страницата ни във фейсбук  – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Снимка: http://saffron.com

Pin It

Спелта или динкел е естествен хибрид между двузърнестият лимец и вид диво жито. Смята се, че спелтата е предшественик на познатата ни пшеница. Спелтата се приема за здравословна храна заради високото съдържание на протеини, минерали, витамини. Спелтата има балансираното количество на глутен. Спелтата не увеличава доходите си чрез торене, което я прави органически чиста земеделска култура.
Затова брашното от спелта е здравословно, лесно се усвоява и бързо се смила от организма.

Хлябът, изпечен от брашно от спелта е по-пухкав и вкусът се харесва на много хора. Брашното е подходящо и за диети. Брашното от спелта е подходящо за каши за деца след шест месечна възраст. От брашно от спелта се правят макарони, спагети, юфка. Те са с по-нежен вкус от тези от пшеница. В рецептите за хляб брашното от спелта може да се използва заедно с други видове брашно. Може да се комбинира с мед, ядки, семена.

Може да се прави хляб от брашно от спелта и в домашна хлебопекарна.

Вече у нас могат да се намерят основно два вида брашно от спелта – бяло и пълнозърнесто.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Pin It