Алабашът е двегодишно растение. Използва се надземната част на стеблото. То е удебелено и се развива в стъблоплод или гулия. Различните видове гулия имат различна форма. Може да е кръгла или сплескана и са различни по големина. Алабашът бива два вида в зависимост от цвета. Светло-зелен или синьо-виолетов цвят. Светло-зеленият е по-крехък и е по-ранен сорт. Светло-зеленият алабаш е по-дребен и по вкусови и полезни качества е по-добър от едрия, виолетов алабаш. Има свеж, приятен, сладникав вкус и е много сочен и хрупкав. Листата на гулията са продълговати, големи и тъмно зелени на цвят.

При правилно съхранение в специално хранилище, алабашът запазва своята сочност, свежест и хранителна стойност цяла зима. Неизмит и в найлонова торбичка може да бъде съхраняван в хладилник около седмица.

Алабашът може да се консумира пресен, консервиран и варен. Може да се яде суров и без подправки. В свежо състояние може да се използва в салати, нарязан и овкусен със зехтин и пресен лимонов сок. Чудесно се съчетава други зеленчуци, плодове и с маслини. Може да се свари, след което се обелва кората му. Алабашът може да се добави като гарнитура към месно ястие. Служи за добавка към супи и ястия. Прясно извлеченият сок от алабаша може да се консумира самостоятелно и в комбинация с други сокове. Прясно откъснати, листата на алабаша след леко бланширане могат да се приготвят на ядене.

Алабашът е диетичен продукт – не съдържа мазнини и холестерол. Богат е на витамин С, минерални соли, фибри, витамин Е, В1, В2, В6, фолиева киселина.

Алабашът се препоръчва при авитаминоза, анемия, при липса на желязо в организма. Полезен е за сърцето и кръвта. Не се препоръчва при подагра и бъбречни проблеми.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Вижте още:

Салата с ряпа

Салата от цвекло, моркови, кедрови ядки и чия

Хрупкава целина с рикота и орехи