На Андреевден (30 ноември) денят започва да расте – увеличава се с едно зрънце всеки ден. Андреевден е празник на семето и зърното и именно със зърното са свързани и редица обичаи за празника. В някои части на северна България този ден го наричат още Мечкинден.

Най-възрастната стопанка в дома взема с лъжицата варена царевица и хвърля нагоре за да станат посевите високи. Затова на трапезата на днешния ден се слага всичко, което се сее по нивите. А за да умилостиви мечките нарежда: „Яж, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суров.“Младите невести също празнуват с благодатната надежда да родят здрави и хубави деца.

Според поверието домакините трябва да приготвят някакво вариво – царевица, боб, жито, леща, ечемик, овес, нахут и др. Така годината ще бъде плодотворна и богата на жито и посеви. Както набъбват зърната в тенджерата, така ще растат и посетите на нивата жито и царевица.

Според традицията на Андреевден раздават на близките и съседите вариво. От сготвеното трябва да хапнат всички – малки и големи. От варивото се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.

Свети Андрей е един от дванайсете апостола и първият, който тръгва след Христос. Свети Андрей Първозвани е ръкоположил първия епископ в Цариград и затова се почита като апостол на всички православни славяни.

Именни на този ден са: Андрей, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешо, Дешка, Първан.

снимка: http://www.evropea.com

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bgPin It