Баба Марта /Първи март/ е един от най обичаните и засмени български празници. Баба Марта е любим персонаж от народния фолклор на малки и големи.

Какво се прави на Баба Марта?

На първи март старите жени не излизат рано сутринта, за да не я ядосат. Излизат млади, усмихнати девойки пременени в червено и закичени с мартеници. Мартениците са направени от бели и червени конци символизиращи здраве. Някога в тях са вплитали конски влакна, сребърни монети, мъниста,чесън. Така, тя служи като амулет против демоните, злите сили и болестите.

Празникът Баба Марта е традиционен в България. Познат е още в някои части на Румъния, Македония и Гърция. Според един мит Баба Марта обича да влиза в чисти и спретнати къщи. Сутринта на двора се пали огън, който се прескача три пъти с лице към изгряващото слънце за очистване от лошотии и болести.

Легенди за Баба Марта

Легендата разказва, че тя имала двама братя, Голям Сечко – януари и Малък Сечко – февруари и двама съпрузи, единият стар и грозен, а другият млад и красив. Като видела стария, ставала намръщена и сърдита, а като видела младия – весела и засмяна. Затова времето през март е променливо като нейния нрав. Според народната митология на първи март се извършват обредни действия, за да я умилостивят.

Легенда за мартеницата

Друга легенда разказва, че мартеницата е свързана с идването на хан Аспарух и неговата сестра Хуба по нашите земи и образуването на държава. Хуба била пленена от хазарите и ханът и изпраща вест – сокол с вързан на крака му бял конец. Когато долита до Хуба, конецът е обагрен в червено с кръвта на ранения сокол. Тя успява да избяга при брат си, но остава традицията мартеницата да е направена от бял и червен конец.

Харесайте страницата ни във фейсбук – http://www.facebook.com/Merudia.bg

 

Pin It