DiVino.Taste 2013 се провежда в НДК този уикенд (16 и 17 ноември). Ето какво видях аз вчера на изложението:

Divino.Taste 2013 показа, че има все повече български вина, които имат потенциала да покажат лицето на българското вино в по-високия клас, а не по начина, по-който голяма част от света са свикнали да го асоциират – с ниската му цена. Все повече специфични вина, с характерна индивидуалност и добро съотношение цена-качество.

Представителите на винените изби добиват все повече увереност, говорят ентусиазирано и увлекателно, че дори и непрофесионалистите като мен няма начин как да не се запалят още повече по доброто вино.

На изложението винарите представиха вина основно от новите реколти, между които имаше изключително успешни попадения.  В същото време на мастър класа Ретроспекция: България 2007 се уверих, че българските вина в бутилка (реколта 2007) имат добра еволюция. Успях да опитам едни от най-добрите вина от 2007 година, голяма част от които вече са изчерпани и е много малко вероятно да намерите някоя бутилка от тях в някой ресторант! За винарите в крайна сметка най-доброто вино е продаденото вино!

Изключително силно впечатление ми направи Marble Land Chardonnay 2007 на изба Ямантиеви със златистия си цвят и комплексния нос. Дали защото беше първото вино по време не дегустацията с Ефросия Благоева или защото имам афинитет към шардонета, но това вино стана и един от моите фаворити. Друго вино, което определено е запомнящо е отлежавалото 15 месеца във френски дъб и 6 месеца в бутилка преди да излезе на пазара „Хипнозата“ на Логодаж – Hypnose Single Vineyard Merlot Reserve 2007.

Три от останалите червени вина бяха от магнум бутилки , (1,5 литра бутилки, в които виното старее по-бавно), което се беше отразило положително и на отлежаването на виното. Това бяха вината Kometa No Man“s Land на Дамяница; Casta Rubra 2007 на Кастра Рубра и Santa Sarah Privat 2007 на Санта Сара.

Опитах и Pitos 2007  – водещият бранд и „лицето“ на винарна изба Драгоман. Атрактивно беше и да се дегустира и първото българско вино прекрачило 90-тата точка на Робърт Паркър – Katarzyna Reserve 2007. Изключителен пробив за българското вино и добър ПР за българското винопроизводство като цяло. Виното е произведено от лозя между Източните Родопи и Сакар – район наричан „българското Бордо“.

Последното, но не по качества вина, логично беше пенливото Edoardo Miroglio Rose Brut Metodo Classico 2007. Точно с такова с Деан отпразнувахме посрещането на Нова година 2012.

Ако е пенливо – да е розе! Ако е розе – да е българско! Ако е българско – да е Едоардо Миролио! Така беше описано това вино на дегустацията 🙂 Мнозина не биха се съгласили, но не пропускайте да го опитате!

По принцип не всички качествени вина могат да се намерят навсякъде и това, което направи DiVino.Taste 2013 по-различен от предишните издания е, че има кът, от където могат посетителите да си закупят вина. Другата новост бяха двете изложби – една с кулинарна фотография от любимото ми списание Меню и изложбата със снимки на уникално (и в архитектурно отношение изби.

Военният клуб предните години се оказа тесен за всички любители на виното. Добрата новина е, че и НДК отесня. Ще си кажете, че кое е добрата новина? Добрата новина е, че успяхме да видим качествени български вина от още повече български изби. Не просто, че борят на избите беше по-голям от миналата година, но и посетителите на DiVino.Taste тази година бяха повече поне по моя преценка от няколкото часа, които прекарах в Зала 6 и Зала 8.

Какъв по-добър знак, че българското вино е в подем…

Харесайте страницата ни във фейсбук за информация за бъдещи винени събития – Merudia.bg

Вижте още:

Ясен Захариев – с практични съвети за виното

Любими песни за виноPin It