Италианците си имат прошуто, испанците – хамон, а българите можем да се гордеем с еленския бут. Приготвянето на еленски бут е дълъг и специфичен процес.
Миналия уикенд бяхме с приятели в Елена и имах шанса да си поговоря с момичето, което работи в туристическия център в планинското градче и тя ни разказа изключително интересни факти, както за еленския бут, специалитетите, които се приготвят в балкана, но и за всички забележителности в Елена.
От нея разбрах, че миналата година (2012) на пазара в града се е провел и празник на еленския бут. Тази година през късната есен (27 октомври 2013) предстои ново издание на празника. Любопитно ще е да се види! Вярвам, че празникът ще се доближава до идеите на фестивала сръбската скара в Лесковац. Събитието в Елена има за цел след време еленският бут да стане световно известен, подобно на друг български деликатес със защитена географска специфика – горнооряховския суджук.
Сигурно се чудите как да си приготвите еленски бут у дома. Трудно изглежда, но не и невъзможно, ако следвате съветите на бай Сава Ковачев от Елена. Почти няма къща в Елена, в която да не се приготвя „бут по еленски“. Ето някои интересни факти за еленския бут:
От какво прасе се приготвя еленски бут?
Прасето годинак е най-подходящото за да приготвите еленски бут. Прасето годинак ще ви даде зрял и як бут. Името на този вид прасета идва от факта, че то е хранено 1 година с чиста коприва от еленския балкан и смески. Оптималната тежест на прасето трябва да бъде между 160 и 180 килограма. От такова прасе се получават 18-20 килограма изсушен бут.
Друг а причина е да бъде месото крехко е начинът, по който се коли прасето. На информационни табла в туристическия център в Елена има записани техники и тактики, които могат да са ви полезни при приготвянето на еленския бут. Ето една от тях:
Прасето да не се коли от пишман касапи и не трябва да се стресира като се гони дълго по двора. Всичко това се отразява в последствие на качеството на месото. Това между другото важи за всички видове месо – не само за свинското, но и за пилешкото, телешкото и т.нат.
Как се отделя бута на прасето за „бута по еленски“?
Отделянето на бута не е лесна работа. Бутът на прасето се отделя, заедно с част от тазовата кост. Бутът трябва да бъде гладък като яйце. Месото на бута не трябва да се наранява, да се пробожда, защото по този начин бутът по еленски ставя уязвим на мухи и други насекоми. Включително и кожата на сланинката не трябва да бъде наранена.
Как се осолява еленският бут?
Бутът се осолява още топъл. Това се прави в специални дъбови качета – постави с диаметър на дъното 105 сантиметра и височина 1 метър. Дъното се поръсва със сол и се реди сланината, покрива се с половин пръст сол и върху нея се слагат бутовете. Точната пропорция за солта е 28 г. на килограм месо. После се затрупва цялото месо. Според бай Сава трябва да има толкова сол, че когато потопиш палеца си, нокътят да се покрива.
Съхрнене и съхранение на еленския бут
Бутът престоява между 40 и 50 дни в постава. След средата на февруари бутът се вади и се измива със зелева чорба. После се окачва на проветриво място, за да съхне. Бутът трябва да е предпазен от мухи и пряка слънчева светлина. Според бай Сава еленският бут трябва да се реже по жътва. Тогава „бутът по еленски“ е напълно готов.
Доставете удоволствие на сетивата си с чаша червено вино и нарязан на тънко еленски бут!
Снимка: Булфото
Харесайте страницата ни във фейсбук – http://www.facebook.com/Merudia.bg
Pin It
Прасето се храни със смески…пълна глупост.