История на соевия сос
През последните години употребата на соев сос у нас става част от ежедневието на много българи. Все повече хора се убедиха в безценните му, полезни качества и го използват и в редица български ястия вместо сол. Историята на соевия сос обаче тръгва от Китай преди повече от 2500 години. Будистите си приготвили подправка от соя, тъй като не им било разрешено да ядат месо и сосове приготвени от месо. Постепено соевият сос се пренася в Япония и „овкусил“ японската кухня. Японците обогатили рецептата за приготвяне на соев сос като прибавили пшеница. Така се стигнало до класическата рецепта на японски соев сос, който познаваме днес.
Видове соев сос
Сигурно асоциирате японската и китайската кухня със соевия сос. Така е, но всъщност има разлика между китайския и японския соев сос.
Японски соев сос
Най-популярният японски соев сос е Kikkoman. В азиатскта страна го използват от повече от 300 години. За наше щастие се продава и у нас. Соевият сос е неизменна част от всяка азиатска рецепта, но прекрасно се съчетава и с редица наши ястия. Едно е важно – да използвате качествен соев сос, който е естествено фирментирал. Можете да го различите по прозрачната консистенция, червено-кафяв цвят и разбира се – по по-високата цена. В него няма консерванти, допълнително оцветители, аромати; качественият соев сос е е узрял по време на процес, който продължава няколко месеца. Само за сравнение ще кажа, че произведените по химически път соеви сосове се произвеждат максимум за месец, по плътни и тъкни са, имат карамелен цвят (понякога и вкус) и изкуствен аромат. Естествено ферментиралият соев сос Kikkoman съдържа само 4 съставки – соеви зърна, пшеница, вода и сол.
Много хора у нас смятат, че соевият сос е прекалено солен, но това е от количеството, което се използва у нас. В редица азиатски ресторанти можете да забележите как ястията се поливат облно с азиатската течна подправка. Това е погрешно – в Япония слагат не повече от 1 чаена лъжичка соев сос на ястие. У нас се предлагат 2 вида соев сос – с по-малко сол и класически. Ако готвите за деца, можете да използвате по-безсолния, до да знаете, че в азиатският свят по-безсолен сос няма. Това е явно някаква адаптация за европейския пазар.
Китайски соев сос
Китайският соев сос традиционно е по-тъмен, с карамелен цвят и се произвежда по химически начин. Усеща се и по-соленият му вкус от светлия соев сос и от японския соев сос. У нас се предлага светъл соев сос, който навярно съдържа консерванти и изкуствени аромати (съдя по това, че цената му е около 4 пъти по-ниска от качествения японски соев сос).
Ако сега проождате в света на соевия сос ви препоръчвам да си купите естествено ферментирал соев сос, за да усетите истинския вкус и аромат на азиатската подправка.
Сосове на основата на соевия сос
Любимият ми сос, който съдържа соев сос е сос Тариаки. Тариаки означава „запечен с глазура“ и се приготвя от соев сос (естествено ферментирал), вино (по възможност оризово), захар, оцет и подправки. Заради захарта ястието има леко сладникав вкус. Може да си приготвите японския сос у дома, може и да си го купите готов. Опитах го за пръв път в Щатите преди време на пилешко тариаки. Използва се за различни маринати, както на зеленчуци, така и на меса, риба.
Рецепти със соев сос
Соевият сос може да се използва за подправяне на зеленчуци, меса и риба. Опитах на скоро българска салата от домати, краставици, чесън и вместо сол – подправена със соев сос – беше изключително приятно. Постепенно ще пускам рецепти със соев сос, така че следете блога!
Pin It
Привет, Вили, вчера се опитвах да ти пратя снимки, но не успях, днес ще пробвам пак. Радвам се, че се открихме:) Поздрави!
Чакам снимките с нетърпение! Пиши на e-mail или във Facebook, ако не можеш да ги пратиш! Поздрави, бонбон!