На 14 септември Православната църква чества един от най-тържествените празници Въздвижение на Светия кръст Господен. Нарича се „въздвижение,“защото, за да го видят всички, свещеникът вдига или „въздвижва“Светият кръст над главите на поклонниците. Народът нарича празника Кръстовден заради „честният кръст“, но и заради това, че нощта и деня се кръстосват. Според народното вярване на Кръстовден или както го наричат още Кръстов, слънцето тръгва „назад“, настъпва равноденствие.

Какво се прави на Кръстов ден?

Кръстовден се смята за край на лятото и началото на есента. Жените започват да кръстосват, „загърлят“ цветята. От Кръстовден може да се започне есенната сеитба и гроздобера. На Кръстовден по време на литургия се изнася кръста в средата на църквата, за да се поклонят вярващите. Свещениците правят водосвет по домовете. След Кръстовден идва време за седенки, годежи, сватби и кръщенета.

В някои села този ден се чества от лечителки и чикакчии, които лекуват „секнат“ кръст. Ако някой е намерил полза от тях им носи питка, цветя, дребни подаръци.

Пости ли се на Кръстовден?

На Кръстовден се спазва строг пост. Най-възрастната жена в дома изпича обредна пита с кръст върху нея. Обредният хляб се разчупва в присъствието на цялото семейство с благословията „мене кръст да не боли.“ Освен това на празничната маса, покрита с нова покривка се слагат постни гозби – зелник с праз, печена тиква, грозде. На този ден не се яде нищо червено – домати, репички, червен пипер, червени ябълки. На Кръстовден именници са: Кръстьо, Кръстана, Кънчо, Къна, Ставри.

Снимка: http://photolight.info