Все съм чувала, че източните Родопи са красиви, много приятели са ми ги препоръчвали, но колко пък да са красиви, за да пътува човек 300 км до там (от София).

Миналата седмица се убедих, че не просто Източните Родопи са красива; те са вълшебни. И това е причината макар основно да ви пиша за храна, хапване и пийване, да си позволя да споделя впечатленията си от едно от най-приятните кътчета у нас, на което съм била – Източни Родопи. И ето как се случи всичко 🙂

На път за Ивайловград първата спирка беше в Любимец – идеалният вариант е да го посетите по време на панаира, който се провежда всяка година в края на август.

любимец

Самият град няма кой зае какво да покаже, но за сметка на това в близост до града се намират Глухите камъни, които са една от най-новите атракции в Източни Родопи, които пътешествениците залагат в маршрутите си. Намират се по пътя Любимец – Ивайловград – трябва да отбиете с кола и от отбивката с нормално ходене до Глухите камъни се стига за около 30-40 минути по планинска пътека. Задължително си сложете удобни обувки и се напръскайте с репелент, защото в гората има много комари.

глухите-камъни  глухите-камъни-2

 

Пътеката е маркирана и като тръгнете от пътя и следвате табелите и маркировката много трудно можете да се загубите. Пътеката сама ви отвежда до високи скали със скални ниши. Версиите за какво са използвани са различни, но по всяка вероятност траките са ги използвали за ритуали или погребения.

Ако продължите още няколко метра по пътеката ще достигнете до последните разкопки на археолозите, които не са окончателно завършени – работата на археолозите продължава и да се надяваме, че следващият археологически сезон ще бъде дори по-успешен от 2014. Открита е църква, за която се смята, че е била част от град, намиращ се на високо и древните са се спускали до река Арда. Ако заложите на Глухите камъни в следващото ви пътуване също така се качете отгоре върху скалите, от където се открива приказна гледна над язовир Ивайловград.

Ако наистина сте влюбени в Родопите по път за Глухите камъни можете да посетите също село Малко градище (общ. Любимец) и църквата му, в която иконите са изписани през 1845 година. Смята се, че иконописецът е от Одрин. За да посетите църквата в с. Малко градище трябва да се свържете с общината в селото, където се съхраняват ключовете, за да могат те да я отворят за вас.

малко-градище  малко-градище_

малко-градище-2

 

Следващата спирка на нашия тур беше вила Армира в Ивайловград (намира се на около 4 км от града). Открита е преди 50 години, когато идеята е била на това място да бъде построен язовир. Самата Вила е една от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха у нас за момента. В нея е живяла богат тракийска фамилия, като всяко от поколенията е оставило своят отпечатък. Вилата се издига на площ от 3600 кв.м. и датира от втората половина на I век сл. Хр.

За мен лично най-впечатляващо беше отоплението на вила (хипокауст – подподово отопление), за което са се грижили десетки роби – да могат да поддържат топлината на дома и уюта на стопаните си и техните гости.  Също така силно впечатление предизвикват и банята на вилата; мозайките; капителите по колоните… Екскурзоводката беше изключително изчерпателна и разказваше толкова атрактивно за вилата, че нямаше начин човек да не се влюби в това място и да не иска да се върне отново. Задължително посетете вила Армира, когато посещавате или просто минавате през Източни Родопи. За повече информация посетете сайта им предварително – http://vilaarmira.com/

вила-армира  подподово-отопление-вила-армира  вила-армира_  армира

вила-армира-мозайки  вила-армира-капители

 

С посещението на вила Армира приключи първата част на обиколката ни из Източни Родопи – прекрасно място, което леко остава в страна от плановете на българите за пътувания, а не трябва! Скоро обещавам да пиша и за втората част на пътуването ни из Източни Родопи, което беше дори още по-интересно – посетихме таханджийница; наблюдавахме лешояди; видяхме меандрите на Арда…

Съвсем скоро 🙂

Вижте още:

Фестивал на сръбската скара в Лесковац

Празник на черешата в Кюстендил