Равносметка 2012 или какво научих за себе си

Макар зимата да не е любимият ми сезон, наскоро осъзнах, че обичам декември – месец отрупан с празници и поводи да се видиш с близки, приятели и любимите хора. Декември обаче освен за срещи е и месец за равносметка. В крайна сметка е важно да оцениш какво си постигнал, в правилната посока ли се движиш и накъде искаш да продължиш.

Безброй са хубавите неща, които ми се случиха. Имаше и не-толкова приятни, но те не ме интересуват. Знам, че нещата стават все по-добре и по-добре. Светлината в тунела не е от идващия влак! Сигурна съм вече в това!

Ето и някои неща, с които се занимавах и други, които проумях през тази година!

Блогът и писането. Едно от най-спонтанните ми решения – реших, че вместо да пиша рецептите, които приготвям на приятелките ми във Фейсбок под формата на съобщения мога да ги събера на едно място. И взе, че се получи! Храненето не е пълнене на стомаха, а изкуство, любов, страст, общуване…

398 поста за близо 9 месеца, 840 фена във фейсбук, много положителен feedback и достатъчно градивна критика. Не съм професионалист и разбрах, че имам много за учене и искам да го правя! Отнема ми голяма част от свободното време, но в същото време е повод за срещи и общуване с различни и интересни хора

Времето. Понякога смятам, че затрупана от ангажименти пропускам нещо… Струва ми се, че времето минава между пръстите ми и ме ограбва. Не искам да се гоня с времето обаче. Благодарна съм, че имах достатъчно време през 2012 за нещата, които обичам. Наблюдавам как познати са се вглъбили в някакви фикс идеи и пропускат ценни и красиви моменти. Щастлива съм, че с Деан сме единодушни, че не крайната дестинация, а пътят, който изминаваме е по ценен.

Общите цели. Навярно най-важното нещо, което ми се случи през тази година е, че си изяснихме с Деан пътят, по който искаме да вървим. Заедно! Имаме общи цели и най-важното е, че искаме да ги постигаме двамата. Само двамата! И първата цел вече е реализирана – купихме си кола заедно! Не, че колата е върхът на сладоледа, но е най-ценното ми нещо тази година, защото го постигнахме сами! Заедно! Яко, нали?

Ученето. През 2012 станах магистър  – Master of Arts in International Communication. Церемонията по връчването на дипломите беше един от най-запомнящите се мигове ever. Предстоят обаче още много такива! И по-вълнуващи! И по-разтърсващи!

Майката. Благодарна съм на моята, че е безрезервно до мен, макар и на стотици километри. Харесва ми, че не е от майките-егоистки, които искат децата им да са до тях, независимо, че това не е най-доброто за тях. Случиха ми се неща, които ме накараха да преоткрия майка си наново и да осъзная, че това, което може да причини майката – за хубаво или лошо, никой друг не може да ти го направи.

Възрастните. Дразнят ме с очакванията си и изградените стереотипи как трябва да се случват нещата, но в същото време няма нищо по-хубаво да видя радостта в очите им от всеки мой успех. Макар да вярвам, че вървя в правилната посока, на моменти долавям изпуснатите им страхове за бъдещето ми и това ме изкарва от равновесие. Но какво да ги правя… трябва да има нещо, за което да се притесняват! Аз ще им докажа, че притесненията им (пак) са били неоснователни!

Виното. Тук няма какво да преоткривам и анализирам, защото не мога да кажа, че до сега съм била винен познавач. Но компенсирам с доста четене, винени курсове, мастър класове и посещения на изложения като DiVino. И дегустиране най-вече! Да учиш за вино и да не пиеш вино е като да свириш на цигулка, но да не си виждал цигулка. През годината си направихме и мини-винен тур с Деан. светът на виното вълнува и ме кара да се чувствам като дете в сладкарница – искам да опитвам и да знам още и още и още…

Работа. Да обичаш това, което правиш или да правиш това, което обичаш. През изминалата година избрах второто. И се чувствам щастлива!

За 2013 имам по-високи цели за блога и развитието му и за писането като цяло.

За виното е ясно – там е истината и спиране няма (In Vino Veritas)! Майките и възрастните трябва да ги приемем такива каквито са и просто да ги обичаме. Рано и късно и ние ще станем родители и навярно тогава равносметката би изглеждала по различен начин. Работата… то не е работа щом правиш това, което обичаш!

За учене време винаги ще има, макар и по не онзи класически начин с ходенето до университета, пък знае ли човек… Най-важното обаче са общите цели с човека, когото обичаш!

Вече имаме нова обща цел, а ти?

 

Pin It