Макар да обичам баници и често да опитвам различни по уж прехвалени заведения, вкусът на баниците, които помня от детството ми с нищо не може да се сравни. След като опитах баница с корите за баница Хармоника, в съзнанието ми изплува спомена за баниците на баба ми. Толкова ароматни, вкусни, божествени…

Баба ми печеше домашни кори за баница, което й отнемаше около ден. Няма да ви описвам стаята на какво заприличаше – навсякъде брашно, пушек от печката… Но после вкусът на баницата беше несравним. Аз кори за баница никога не съм правила у дома по простата причина, че няма условия.

Откакто открих корите за баница Harmonica, които са ръчно дърпани и точени, баниците, които правя ми напомнят за тези на баба… Предпочитам специално тази марка кори за баница, защото са в кутия, която спокойно се пъха в дамската ми чанта или торбата с покупките. Не трябва да се притеснявам дали корите ще се начупят или не. Другото им предимство е, че могат да се замразяват. Това за мен е много важно, защото обикновено готвя за двама и 400 грама кори за баница ми идват много. Така използвам половината и останалите ги замразявам.

Сега обаче докато ви разказвам за уникалните кори за баница Хармоника, баба ми и нейните кори не ми излизат от главата. За това ще ви опиша стъпка по стъпка как тя ги правеше и какво усилие й е коствало, за да оцените по достойнство какви щастливци сме, че има качествени кори за баница на нашия пазар, с които баниците стават вкусни като едно време!

Ето как печеше баба ми кори за баница:

Брашното се изсипва в нощвите. Какво са нощви ли?  Това е издялан от дърво дървен съд, който се използва специално за месене на баница, хляб, козунаци.

Прави се кладенче в брашното и в него се изсипва една чаена чаша вода и една чаена лъжичка сол. Баба ми казваше – на око. Брашно – колкото поеме. Меси се меко тесто. Като натиснеш с пръст да остави следа и после да се върне тестото. След като тестото се измеси се правят топки, слагат се в другия край на нощвите, поръсват се леко с брашно и се покриват с месал /изтакана красива кърпа, специално за целта/. Оставят се 10- 15 минути, тестото да си почине.

После се точи  като се поръсва брашно на масата и върху тестото. Точилката е дълга и тънка. Когато стане достатъчно тънка, кората се навива на точилката. Точенето продължава, като пръстите на ръцете равномерно се преплъзват от средата към края на точилката.

Листът се разгъва върху масата, леко се поръсва с брашно и отново се навива върху точилката,която се поставя в началото на кръга и се навива до другия край. Важно е навиването да започва всеки път от различно място на листа. Така, краищата също се изтъняват равномерно.

Когато листа стане достатъчно тънък се разстила върху масата и се реже на 4 части.

Всяка четвъртинка се пече върху туча. Това е горния плот на старите „готварски“ печки на дърва. В лявата част на печката има един капак, който може да се вдига и по лесно да се слагат дърва. В дясно има фурна.

Разточената кора се запича за няколко минути и бързо се обръща от другата страна. Върху нея се отбелязват кръговете от туча и кафеви препечени точки, които после придават на баницата уникален вкус. Така приготвените кори могат да се съхраняват дълго време завити в специални бели кърпи. Баба ми ги използваше за да направи баница, тиквеник,  щрудел и др.

Колко по-лесно щеше да е, ако по времето на баба ми имаше кори за баница Хармоника!

Тук можете да намерите списък с магазините, в които се продават корите за баница Harmonica и останалите продукти на био марката.

Последно приготвих триъгълни банички с гъби с тези кори, но забравих да снимам опаковката, за това ползвам една снимка, която взаимствах от блога на Хармоника.

Снимка: Любомир Ноков – http://harmonica.bg/recepti/banitsa-s-voden-luk/

 

Pin It