Тази рецепта я приготвих преди 2-3 седмици, но все не идваше ред до нея в блога. Нямах търпение да идва слънчевото, топло лято. Погледнех ли през прозореца събота сутрин и навън е облачно и мрачно, целият ми ентусиазъм за разходки, пазаруване, готвене се изпарява. Едно от задължителните неща, които Деан прави е да провери синоптика, но и от там не ме зарадваха.

Бях си решила, че напук на времето ще приготвя пролетно-лятна манджичка – пържени чушки в доматен сос, пък ако ще и бури и мълнии да бушуват навън.

Взех си списъка за пазаруване и отидох на пазара „Димитър Петков“. Минах от единия до другия край – исках да намеря най-прекрасните, цветни чушки за пролетната ми манджичка. Исках да са шарени, красиви, пресни, свежи. Оказа се, че пълно щастие няма. Имаше изключително пресни чушки, но бяха за пълнене – не ми вършеха работа. Тези, които взех не бяха от най-свежите, за жалост – според продавача било прекалено кално и нямало как да влизат да берат. Дали и в Гърция вали?

Когато се чудите дали чушките са пресни – погледнете дръжките – дали са увехнали, потъмнели, дали са се свили.

Както и да е, аз бях щастлива с богатството на цветове на моите чушки.

Минах в буквалния смисъл между капките, влязох в нас и чух силен гръм. Спокойна бях, че съм си в къщи и се отправих към кухнята.