Влади умее да улавя спиращи дъха мигове чрез обектива, харесва да снима натюрморти (често и такива с плодове) и въобще всичко, което на много хора убягва. Фотографиите на Владислав Христов можете да видите тук. Той е и в топ Европейския топ 100 на най-креативните хайку автори. Има издадени 2 книги – „Снимки на деца“ кратки прози ( 2010 ) и “Енсо” стихове ( 2012 ).  С него ще търсим допирните точки на храната и фотографията; храната и хайкуто.

Къде е мястото на храната в света на фотографията и хайкуто?

В света на фотографията храната е навсякъде, едни от първите фотографии, преди повече от сто години са натюрморти в които присъства храна, може да се каже че натюрморта във фотографията е преход между изобразителното изкуство и фотографията. За съвременната фотография, храната също е неизменен обект, все повече сме свидетели на добри снимки на храни в кулинарните книги или в рекламите, снимки които имат художествена стойност. Дори забелязвам, че се покачи и качеството на снимките и в менютата на заведенията, все повече хората ще отделят значение на визуалната страна на нещата, все пак човешкото зрение е едно от първите сетива, които се докосват до храната. Що се отнася до хайку, храната също може да присъства в него, хайку както и фотографията фиксира моменти от ежедневието, а храната е неизменна част от него.

Ако трябва в един кадър да запечаташ българската кухня, какво ще има на снимката?

Връзка сушени чушки.

Сред натюрмортите, в които присъства храна, които разгледах си снимал предимно плодове. Как избираш какво да снимаш?

При мен снимането на натюрморт е експеримент, експеримент с подредбата и светлината, експеримент с предметите. Понякога, когато харесам място или помещение с добра светлина се връщам там и нося необходимите ми предмети, в това число и плодове, за да стане снимката такава каквато съм я видял в съзнанието си. Избора какво да снимам е най-често спонтанен, и гледам да няма дълго време от хрумването на кадъра до реализацията, така нещата се случват най-близко до първоначалната идея.

Как възприемаш снимането на храна – като занаят, изкуство, наука, бизнес?

Аз снимам натюрморти за удоволствие, имам периоди когато снимам много натюрморти а после цели месеци да нямам нуждата от това, всичко зависи от вътрешната ми потребност и нагласа. Има хора, за които снимането на храна е бизнес, продават снимките си в сток сайтове, но там цените са наистина символични поради голямото предлагане на какви ли не снимки от какви ли не фотографи. Аз се радвам, че снимайки се забавлявам, флиртът ми със светлината продължава.

Какво е по-специфичното при снимането на храна?

За мен добрия натюрморт се случва на естествена светлина, всякакво изкуствено осветление променя до известна степен реалният цвят на предметите, затова предпочитам естествената дневна светлина и играта на сенките. В някои натюрморти използвам и отворена бленда, така снимките стават с дефокусиран заден план, едно доста приятно усещане, при което предметите на преден план изпъкват.

Любителска Vs. професионална фотография?

И двете си имат своето предназначение в съвременният свят, няма спор между тях. Първата се превърна в добра терапия за много хора, както и повод за социални контакти. Втората е неизменна част от рекламният бизнес. Доста любители напредват и създават и не лоша арт фотография. Всичко е въпрос на желание и стимул за порастване.

Четох, че за последната година в света са направени повече снимки, отколкото през годините откакто е измислен фотоапаратът. Какво мислиш за този факт?

Неизбежно е цифровата фотография да бъде предпочетена пред филмовата, тя е лесният път – като да влезеш в закусвалня и да се нахраниш за 10 минути, филмовата е като вечеря на свещи – приготвяш я дълго и още по-дълго й се наслаждаваш.

Една от твоите най-големи страсти е хайкуто, как би описал „мерудия” в три реда?

Не съм писал хайку за мерудия, но знае ли човек какво го очаква в бъдещето 🙂

Кой е най-сладкият кадър?

Този, който все още не си направил.

 

 Pin It