srabska_kuhnia

Моята приятелка от Радио Шумен – Яна Косева ме покани да си поговорим за сръбските кухня и кулинарни традиции в радиопредаването Музикално канапе. В радиошоуто всяка неделя говорят за различни кулинарни, гурме дестинации или просто за страни, в които човек може да опита нещо интересно. Тази неделя акцентът е върху нашата съседка – Сърбия, сръбската кухня и сръбската музика. Вие обаче, мои мили читатели на кулинарния блог мерудия сте облагодетелствани да чуете интервюто с мен преди ефира. Кликнете върху линка отдолу, ще се отвори прозорец, кликнете върху активния линк там и ще можете да изслушате интервюто.

srabska_kuhnia_violeta_sheytanova_radio_shumen

Ако пък нямате слушалки или предпочитате да го прочетете, ето и цялото интервю:

Водещ: Уважаеми слушатели, на телефонната линия е Виолета Шейтанова, която макар и в момента да живее в София е част от голямото семейство на радио Шумен. Вероятно и по гласа ще я познаете. Здравей, Вили! Изключително ми е приятно, че прие поканата за интервю и бързам да ти задам първият си въпрос, който е свързан с темата на предаването – Сърбия. Какво те заинтригува в съседката ни и кои места си посещавала там?

Виолета Шейтанова: Здравей, Яна! Представата ми за Сърбия най-ясно се свързва с град Белград. За да добие човек представа за страната и храната (защото аз пиша кулинарен блог и храната е моята страст) един човек трябва да посети Белград. Още повече, че това е град, в който всеки независимо от възрастта или какъвто и да е признак може да намери нещо за себе си.

Водещ: Изкушавам се да те предизвикам! Ако трябва да опишеш духа на Балканите и духа на Сърбия, кои са първите думи, които ще използваш. Ти си пътувала доста…

В.: На първо място е плескавицата, но също така си представям едни огромни, препълнени маси с едни също препълнени чинии; салатите са с връх. Към всичко се поднася хлеб, назависмо какво се сервира, което е типично бълканското. Не можа да говоря за отношението на сърбите към храната, по-скоро там се набляга на количеството и до известна степен на храната, защото всъщност ние сме облагодетелствани, че живеем на Балкните и все още ядем качествени продукти. Няма ги тези ГМО-та и химиите, които в една американска кухня са незибежни. Това прави рецептите ни и ястията ни много вкусни. В никакъв случай не блестим с някакви изтънчени рецепти, техники или подправки при приготвянето на ястията. По-скоро приготвянето на ястията ни са вкусни, защото все още използваме качествени продукти. Имаме какво още да се учим по отношение на презентирането на храната; начинът, който да я поднесем, да я сервираме… Наскоро отидох на един кулинарен фестивал в Сърбия и в ресторанта ни донесоха 4 различни вилици от 4 различни комплекта. Има още какво да се учат сърбите и ние по отношение на сервиране и поднасяне на храна!

Водещ: А какво е отношението на сърбите към българските клиенти. Когато един българин седне на една сръбска маса кое е първото, което му прави впечателение освен 4-те различни вилици, То и в България често го срещаме – дори вилицата и ножът да са различни. Когато си гост на тяхната трапеза, кое е нещото, което ти прави най-силно впечатление?

В.:  Когато седнат сърбин и българин на една трапеза, струва ми се, че първото нещо, за което се заговарят е сливовицата и ракиатя. Почват да правят едни съпоставки, сравнения, за варенето на ракията, за градусите – неща,  скоито аз не съм много наясно, но това е първото нещо, за което говорят.

Водещ: А сръбската ракия по силна ли е? По високи градуси ли има? Пробвала ли си?

В.: Пробвала съм, да. Но е относително. Има и по-слаба; и по-силна; така както българската.

Водещ: Сърбите залагат повече на местните ястия, ти споделя и хляба. Могат ли да впечатлят гостите на страната си със сладко изкушение?

В.: Гордостта им е скарата. Така известната сръбска, лесковашка скара. По балкански държат да опиташ от всичко. Ако си опитал една плескавица, те държат да ти дадат да опиташ и другата – по-пикантна. После искат да опиташ и от наденицата, и от агнешкото, от всичко. Не блестят с някакви сладки изкушения. Ти си толкова преял след като опиташ всичко от сръбската им скара, че просто не оставя място за сладко на края.

 

Интервюто завършва с една сръбска рецепта за леща с патладжан и с уговорката, че кулинарните съвети от мерудия.бг тепърва предстоят в ефира на Музикално канапе.

Pin It

Макар на италиански „parmigiana“ да означава „от Парма“, италианското ястие произхожда от южна Италия. Най-често пармиджана се прави с патладжани, но аз ще ви покажа и как можете да го направите от тиквички. Приготвя се както посна пармиджана, така може да се добави пилешко или друг вид месо. Традиционно отгоре се запича с италианско сирене – било то моцарела или пармезан.

Деан, който е най-месоядният човек на света, след като опита пармиджаната каза, че това е най-вкусното посно ястие, което някога е опитвал! Прекрасно основно ястие (или предястие) за края на лятото. Насладете му се!

Вижте още:

Италианско предястие с песто от тиквички, прошуто крудо и моцарела

Крем супа от тиквички

Пилешко с тиквички на фурна полято с чеснов сос

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Този уикенд бях на едно събитие и Веселина Славчева (която може би част от читателите на блога свързват с карвинга, а тя всъщност е изключителен любител на азиатската култура) беше приготвила подобна салата с японски соев сос kikkoman. Точните продукти за нейната тайландска салата са:

Китайско зеле – 1кг

Риба тон – 1 консерва

Царевица – 1 консерва

Мариновани гъби – 1 буркан

Сол

Лимонов сок

Заливка: майонеза, соев сос, чер. пипер, горчица, 2-3 скилидки чесън

Аз направих съвсем малки промени:

Pin It
kjufteta_v_sos_ot_sinio_sirene

Пържените кюфтета са едно от най-разпространените ястия в българската кухня. Най-важното за успешното им приготвяне са качествена кайма и подходящи подправки за кюфтета. Аз реших да птиготвя все пак класическите кюфтенца, като направих две „подобрения“ – едното е, че вместо да пържа кюфтета до готовност в олио ги запържих съвсем леко и после ги сложих в тавичка в гореща фурна да се доопекат. Между другото ги оформих на топки, а не леко сплескани и плоски 🙂

За да разнообразя кюфтета, сложих в тях съвсем малко парченце синьо сирене и след като се опекоха ги полях със сметанов сос със синьо сирене. Как го направих ли? Загрях сметаната в тигана, тя като завря добавих натрошеното синьо сирене, разбърках и полях кюфтетата!

Ако и вие искате да приготвите кюфтета със синьо сирене, първо следвайте рецептата за класически домашни кюфтета, като вместо да ги пържете до златисто, ги запържете леко и после ги „метнете“ във фурната. Пригответе и соса със синьо сирене както описах по-горе, полейте ги и сте готови!

Добър апетит!

Pin It
soev_sos_kikkoman

История на соевия сос

През последните години употребата на соев сос у нас става част от ежедневието на много българи. Все повече хора се убедиха в безценните му, полезни качества и го използват и в редица български ястия вместо сол. Историята на соевия сос обаче тръгва от Китай преди повече от 2500 години. Будистите си приготвили подправка от соя, тъй като не им било разрешено да ядат месо и сосове приготвени от месо. Постепено соевият сос се пренася в Япония и „овкусил“ японската кухня. Японците обогатили рецептата за приготвяне на соев сос като прибавили пшеница. Така се стигнало до класическата рецепта на японски соев сос, който познаваме днес.

Видове соев сос

Сигурно асоциирате японската и китайската кухня със соевия сос. Така е, но всъщност има разлика между китайския и японския соев сос.

Японски соев сос

Най-популярният японски соев сос е Kikkoman. В азиатскта страна го използват от повече от 300 години. За наше щастие се продава и у нас. Соевият сос е неизменна част от всяка азиатска рецепта, но прекрасно се съчетава и с редица наши ястия. Едно е важно – да използвате качествен соев сос, който е естествено фирментирал. Можете да го различите по прозрачната консистенция, червено-кафяв цвят и разбира се – по по-високата цена. В него няма консерванти, допълнително оцветители, аромати; качественият соев сос е е узрял по време на процес, който продължава няколко месеца. Само за сравнение ще кажа, че произведените по химически път соеви сосове се произвеждат максимум за месец, по плътни и тъкни са, имат карамелен цвят (понякога и вкус) и изкуствен аромат. Естествено ферментиралият соев сос Kikkoman съдържа само 4 съставки – соеви зърна, пшеница, вода и сол.

proizvodstvo_na_soev_sos

Много хора у нас смятат, че соевият сос е прекалено солен, но това е от количеството, което се използва у нас. В редица азиатски ресторанти можете да забележите как ястията се поливат облно с азиатската течна подправка. Това е погрешно – в Япония слагат не повече от 1 чаена лъжичка соев сос на ястие. У нас се предлагат 2 вида соев сос – с по-малко сол и класически. Ако готвите за деца, можете да използвате по-безсолния, до да знаете, че в азиатският свят по-безсолен сос няма. Това е явно някаква адаптация за европейския пазар.

Китайски соев сос

Китайският соев сос традиционно е по-тъмен, с карамелен цвят и се произвежда по химически начин. Усеща се и по-соленият му вкус от светлия соев сос и от японския соев сос. У нас се предлага светъл соев сос, който навярно съдържа консерванти и изкуствени аромати (съдя по това, че цената му е около 4 пъти по-ниска от качествения японски соев сос).

Ако сега проождате в света на соевия сос ви препоръчвам да си купите естествено ферментирал соев сос, за да усетите истинския вкус и аромат на азиатската подправка.

Сосове на основата на соевия сос

Любимият ми сос, който съдържа соев сос е сос Тариаки. Тариаки означава „запечен с глазура“ и се приготвя от соев сос (естествено ферментирал), вино (по възможност оризово), захар, оцет и подправки. Заради захарта ястието има леко сладникав вкус. Може да си приготвите японския сос у дома, може и да си го купите готов. Опитах го за пръв път в Щатите преди време на пилешко тариаки. Използва се за различни маринати, както на зеленчуци, така и на меса, риба.

Рецепти със соев сос

Соевият сос може да се използва за подправяне на зеленчуци, меса и риба. Опитах на скоро българска салата от домати, краставици, чесън и вместо сол – подправена със соев сос – беше изключително приятно. Постепенно ще пускам рецепти със соев сос, така че следете блога!

 

Pin It
torta_s_aronia_izvara_i_kafe

Ето и един сладкиш, който моята съквартирантка – италианка приготвяше преди години и го наричаше торта. Нека всеки да го нарича както иска, но десертът е с изключително интересен вкус.  Плодчетата арония носят свежест на тортата, а силният аромат на кафето е силно тонзииращ. Аронията придава лека екзотичност на сладкиша и го прави изключително полезен (няма да се спирам на полезните действия на аронията – по гръцка митология в подготвителен клас учителката ни отдели предостатъчно време на питието от арония, което пиели боговете на Олимп). Лепкавостта на сладкиша е от сиренето – можете да го приготвите с извара (безсолна) или с рикота – сирене, което всъщност представлява изварата от пекориното. Първият път когато опитах сладкиша на италианката ми се стори недостатъчно „бухнал“ – очаквах да е като кекс, но всъщност няма от какво да бухне, тъй като не се използват набухватели. Аз все пак сложих половин доза брашно за кекс (с набухвател), но изварата е прекалено „тежка“ и пак се получи сладкиша ми по италиански.

Pin It
torta_garash

Класическата рецепта за торта гараш е измислена от унгарец, който е живеел и работил в сладкарница в София. Чувала съм, че се е намирала на бул. Дондуков. В този смисъл торта гараш е българо-унгарска торта. Има редица импровизации на рецептата, в повечето случаи моите познати я приготвят с натурален шоколад, а отгоре – с тъмна шоколадова ковертюра. Аз ще ви предложа един вариант с млечен шоколад. Неприятното е, че се прави само от белтъци и жълтъците в тази рецепта не се използват. Има други рецепти, в които част от желтъците се използват за крема с шоколад, който се намазва между блатовете. Традиционно отгоре се поръсва със зелени стърготини. Може да поръсите с начупени орехи или други ядки.

 

Pin It
silvia_stoyanova

Силвия Стоянова е завършила Актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, но след като прекарва близо 2 години в Шуменския театър осъзнава, че театърът не е нейното призвание. В момента се занимава изцяло с изработка на бижута и миниатюри от полимерна глина. Моделирането й са страст още от детската възраст, която постепенно от хоби се превръща в основната й работа. Изключително бях впечатлена от ръчно изработените бижутата във форма на храна, които можете да видите в електронния магазин за ръчно изработени бижута или във фен страницата и я поканих да си поговорим за храната и бижутата; бижутата в кухнята и разни други апетитни неща.

Как се ражда идеята за изработка на бижу във формата на яйца на очи?

Миналата година ми хрумна съвсем случайно докато размачквах парче бяла полимерна глина в ръцете си. Много често така идват идеите – материалът сам ми подсказва каква форма да му придам 🙂 . Тогава яйчицата изглеждаха доста семпло. Преди няколко дни получих поръчка да направя няколко чифта и реших да опитам да ги направя по-реалистични.

Имаш ли любим дизайнер и от кухнята ли черпиш вдъхновение?

Определено може да се каже, че вкусотийките, които правя от глина, изглеждат доста по-апетитно от тези, които творя в кухнята :). Сладките неща са ми слабост, затова влагам целия си апетит в изработването им като миниатюри за бижута. Любим дизайнер в тази сфера ми е Шай Аарон, от когото също черпя вдъхновение.

Бижута, които изработваш са доста артистични и екстравагантни – във формата на резенчета лимони, яйца на очи, папая, диня за какъв тип хора смятате, че са подходящи?

Подходящи са за всички, които имат по-разчупено мислене и не се притесняват да носят нещо по-нестандартно. Възрастта в този случай няма значение.

Кои материали са ти любими?

Работила съм със самосъхнеща и натурална глина. Това, което ме привлича в полимерната, е възможността да се изпипват миниатюрни детайли. Като материал и цветове много прилича на пластилина, но всъщност е синтетичен продукт, който много повече се доближава до пластмасата. Предимство е това, че за работата с нея не са необходими специални условия – пече се в домашна фурна на ниска температура. Наскоро открих, че се съчетава прекрасно прах от сухи пастели и така се постигат много повече нюанси. А когато се добави и течна полимерна глина, стават чудеса :).

А правиш ли бижута по поръчка?

Да, може би половината от нещата ми са правени по поръчка. За мен е предизвикателство да реализирам нечия идея за бижу.

Къде е пресечната линия между храната и бижутата?

Пресечната точка е в насладата, която носят за сетивата.

За или против носенето на бижута докато готвим? Имат ли място бижутата върху кухненската престилка? 

Не съм против. Бижуто се носи за настроение. А какъв по-хубав повод от това да сготвиш нещо вкусно и да го поднесеш на гостите, носейки бижу, което е тематично свързано с менюто.

Ако трябва с едно бижу да пресъздадеш българската кухня и традиция, как би изглеждало бижуто?

Герданче от нанизани шарени бобчета и едно къкрещо гърненце посредата. 🙂

razyadka_s_pecheni_chushki_i_chesan

Ароматът на печен пипер ми създава усещане за дом и за уют. Обичам го от дете. Нямам чушкопек, но успешно пека пипер във фурната увит във фолио. Приготвих с печени чушки един десерт, който ще ви покажа скоро, а с останалите – тази лесна и бърза зарядка с извара и чесън.

Pin It
shumensko_sabitie

Шуменско пиво честват 130 години от създаване на пивоварната и днес организираха изключително приятно събитие. Целта беше да се постави световен рекорд за най-дълга маса за пикник в света. Масата наистина беше дълга – от Орлов мост (почти) до Софийския университет – пред паметника на Съветската Армия. Дължината й била 201 метра. Водещ беше Христо Гърбов, а Ути Бъчваров приготви най-големият миш-маш, за който сте чували.

Освен миш-маш, похапнахме и скара. Празникът беше полят обилно с бира. За доброто настроение на гостите се грижиха Brazz ViliDJ.

Доброто време беше с организаторите и се получи наистина готино. Ето видео и снимки!

Тук можете да видите и бутилките на Шуменско – част от най-голямата колекция на бирени бутилки в света.

Pin It