Трюфелите са плодовете на най-скъпата гъба. Мицелът на гъбата прониква в кората на корените на дъба, липата, лешника, кестена, габъра и някои иглолистни дървета. Плодът на трюфела се образува след 6-10 години. Те се намират под земята в близост до корените на растението. Световни производители на трюфели са Италия, Франция, Испания. Трюфели има и в Хърватия, Румъния, България.

Видове трюфели

Има основно два вида трюфели: бял и черен. Черният трюфел има кафяв или черен цвят. Ароматът на черните трюфели е силен, интензивен. Размерът на черните трюфели е от грахово зърно до големината на картоф. Отделни екземпляри с тегло над килограм са продадени на търг на много високи цени. Видът на черните трюфели не е атрактивен. Те са с грапава кожа с малки брадавички. При разрязване трюфелите имат мраморен рисунък на по-светли и по-тъмни ивички. Може да се използват за готвене, защото запазват аромата си. Предварително добре трябва да се измият с четка, за да падне пръстта. Най-добре е това да стане под течаща вода. Черни трюфели се срещат в България – основно в североизточната част на страната

Белият трюфел има цвят охра и прелива до зеленикаво. Той е най-скъпият вид трюфел. Повърхността на белия трюфел е гладка, с кадифено, меко покритие. Ароматът на белия трюфел напомня газ метан и чесън. Белият трюфел е много деликатен и не е траен.

Рецепти с трюфели

Тънко нарязани трюфели може да се залеят със зехтин и така да си направите олио ди тартуфо (италианска рецепта за зехтин с дъх на трюфел). С този зехтин може да се направи домашна майонеза. Трюфелите може да се използват за дресинг и различни сосове. Трюфелите добре се комбинират със сметана, зехтин, магданоз, черен пипер. Трюфелите са чудесна добавка в края на готвенето на ризото, омлет, пюрета, спагети.

Любопитно за трюфелите

Трюфелите се откриват по миризмата от специално обучени прасета или кучета, които не ги изяждат.

Байрон е имал един трюфел на бюрото си за вдъхновение, а композиторът Росини е казвал за трюфелите, че са „Моцарт измежду гъбите“.

Ако някой се чуди от къде да си набави трюфели, да ми пише имейл (има го тук), имам някакви идеи!

Вижте още:

Талиатели с трюфели и сметана

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Напоследък ми се случиха много и все интересни неща, от които не ми остана особено време за писане в блога, но съвсем скоро ще ви разкажа за тях и ще видите, че си е заслужавало 😉

За дните, в които нямате много време за готвене ви предлагам следната бърза рецепта за бъркани яйца с кайма. Единственото, което трябва да направите е да загреете котлон с 1 с.л. мазнина, след което по желание да прибавите 1/2 лук, нарязан на ситно докато омекне. След това се добавя каймата (около 180-200 грама). Използвайте дървена лъжица; трябва да стане на трохи. Прибавете сол, малко червен пипер и чубрица. След това се добавят 6 яйца и се бърка докато се сготвят до желаната от вас степен.

Сервират се в две чинии и се поръсват с магданоз.

Лесна рецепта с яйца и кайма, нали? Подходяща е дори и за деца 🙂

Вижте още:

Бъркани яйца със саздърма

Вурстчета със зелени чушки и яйца на тиган

Паста с варени яйца и шунка

Харесайте страницата на merudia.bg във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

 

Pin It

Родината на физалисa са централните и южните части на Северна Америка. Има около 70 вида и сорта физалис. Само 4-5 вида се култивират. Малко хора у нас познават сладко-киселия, сочен и освежаващ вкус на физалиса. Тук са познати ягодов, перуански и мексикански физалис. Физалисът е известен още като „цариградско грозде,“ „еврейска ягода,“ „земна череша“ или „домат в обвивка.“

Особености на физалиса 

Общото във всички видове физалис е своеобразната обвивка на плода. Тя наподобява мехуроподобна шушулка, наречена чашка или мехунка. Плодчетата на физалиса имат сърцевидна форма и на цвят са бледо-жълти, зелени или виолетови. Някои сортове като узреят добиват неприятен вкус и мирис. Затова физалиса се бере преди плодчетата да са узрели. Мексиканският физалис, познат още като „зеленчуков физалис“ се бере когато мехунката е разцепена, но все още е зелена. Чашката или мехунка предпазва физалиса до 3 месеца след неговото бране. Затова е добре да подбираме плодове с ненаранена външна обвивка.

За какво се използва физалис

Физалисът се използва в прясно състояние, изсушен или замразен. От него може да се направят кремове, туршии, сосове, ликьори. Физалисът служи за украса на торти, пудинги, мелби и сладкиши – вижте например:

Следобеден сладкиш „Меланж“ с физалис

Крем супа от круши със синьо сирене и физалис

Физалисът добре се съчетава в плодови салати. Може да се използва за сладка и конфитюри. В Мексико физалис е основната съставка в популярния там зелен сос „салса верде.“

Ползи от физалис

Със своите въглехидрати, витамини, соли, минерали и други полезни вещества, физалисът оказва благоптиятно влияние върху човешкия организъм.

В България физалисът се отглежда и като декоративно цвете. Цветовете на физалиса са отровни!

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Снимка: http://www.essen-und-trinken.de

Pin It
chushki_za_palnene

Едно от най-любимите ми ястия от детството са пълнените чушки. Много разочарована оставах, когато свършеха сушените чушки за пълнене през зимата. Ето защо се сетих да направя пост как да замразяваме чушки за пълнене. Отбелязала съм няколко ключови момента.

За замразяване се избират добре узрели по възможност гладки, еднакви, червени чушки. Има сорт чушки специално за пълнене. Чушките се измиват, избушват се и се изчистват добре от семената. В голяма тенджера се възварява вода, в която има една равна супена лъжица сол. Чушките се пускат във врящата вода за около една минута, само да сменят цвета си. Трябва да са покрити с вода.

Добре е във тенджерата да има кошница, за да могат чушките да се извадят едновременно. Ако се вадят една по една, може някоя да се посвари и кожата да се обели. След изваждането, кошницата веднага се слага под струя със студена течаща вода. Така чушките си запазват цвета и хранителните качества. Наредени върху решетка с върховете нагоре, чушките се оставят да се отцедят добре. Така не се заледяват във фризера. Нареждат се във найлонови пликове толкова на брой чушки, колкото са необходими на едно домакинство за едно готвене. Изгонва се въздуха от пакета и се слагат във фризера. Не е необходим надпис, ако найлоновият плик е прозрачен.

По този начин чушките могат да се запазят през целия сезон. Не се препоръчва повторно замразяване.
При готвене не е необходимо чушките да се размразят напълно.

Вижте още:

Замразяване на риба

Замразяване на ягоди

Снимка: http://4.bp.blogspot.com

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Pin It

Сушените смокини са истински сто процентов натурален продукт, без изкуствени аромати, стабилизатори и озахаряване. Те съдържат много малко вода. Запазени са витамините и минералите и дори са по-концентрирани в сравнение със суровите смокини. Сушените смокини са по-калорични и са запазили хранителните си свойства. Сушените смокини са съхранили лесноусвоимата фруктоза. Тя задоволява нуждата от сладко, но не носи вреди. Сушени смокини може да си купим от редица магазини. Аз лично предпочитам тези смокини на Кошница, защото са БИО сертифицирани и не съдържат сулфиди.

Ако все пак искате да изсушите смокини у дома, четете по-долу…

Какви смокини да изберем за сушене

Цветът на смокините с узряването се променя от светло до тъмнозелен и морав. За сушене трябва да се избират смокини от по-светъл сорт. Смокините са плод, който лесно ферментира. Затова избираме здрави, гладки, с мека кора и приятен аромат смокини. Смокините, които като бях дете ги оприличавах на капка, трябва при докосване да са еднакво меки. От долната страна на смокинята при натиск трябва да се отдели капчица нектар. След като сме избрали подходящите смокини преминаваме към тяхното сушене.

Сушене на смокини

Сушенето на смокините в домашни условия може да стане по няколко начина. Първият начин е сушенето на слънце. Смокините се нареждат върху мрежеста материя,скара, през която да преминава свободно въздуха и топлината. Препоръчително е плодовете да са завити с тензух. През тъмната част на денонощието се прибират. Това продължава десетина дена. След това сушенето продължава на сянка.
Другият начин за сушене на смокини е във фурна на 80-90 градуса.

Как се сушат смокини в сушилня за плодове?

Сушенето на смокини в сушилня за плодове и зеленчуци става много лесно, бързо и приятно. Плодовете се нареждат с дръжките нагоре. Освен това е по-хигиенично и става за много кратко време. Продължителността на сушенето зависи от големината на смокините и тяхната зрялост. Сушенето трае около 30-35 часа и се извършва на 55-60 градуса. Изсушените смокини трябва да са с еластична кора, а вътрешността да е желирана. Изсушените смокини може да побелеят от кристализиралата захар.

Съхраняване на сушените смокини

Сушените смокини се съхраняван в тензухени торбички.

Рецепти със сушените смокини

Сушените смокини могат да се консумират самостоятелно. Освен това може да се комбинират с овесени ядки, пресни плодове. Сушените смокини могат да се използват в сладкиши, десерти, да се добавят към мюсли и каши. При приготвянето на ошав – може да се добавят и сушени смокини. Сушените смокини могат да си партнират със свинско или пилешко месо. Смокините служат за плънка при различни видове хляб, пайове, тари. Те са чудесно допълнение към различните видове домашни бонбони. Сушените смокини могат да се включат и в зеленчукови ястия.
Сушените смокини са неразделна съставка от пълнената тиква със сушени плодове и локум.

Pin It

Леща са семената на растение от семейство бобови. Лещата е позната от праисторически времена. Тя се споменава в библията. Преди много времена руснаците са казвали: „Кралицата леща“. Най-големите производители на леща са Канада, Пакистан, Турция и Индия, където е жизнено важна за народа храна. Има различни сортове леща – с по-едри и по-дребни семена. Друга класификация на лещата е по нейният цвят. Има зелена, кафява, жълта, оранжево-червена, дори и черна леща. Хранителните свойства на различните видове леща не се различават особено. Различни са времето и реакцията при приготвяне на различните видове леща.
Кафява леща
Най-популярната леща у нас е кафявата леща. Наричат я още континентална или египетска леща. Семената на кафявата леща са дребни, с лек землен вкус, но много ароматни, с което печели симпатиите на гастрономите. Тя е най-евтината, и лесно се разварява. Това може да се избегне, ако се сложи малко олио във водата и се вари не повече от 15-20 минути. Ако преценим времето за варене правилно, зърната ще останат цели. Тогава можем да използваме лещата за салата. Ако зърната на лещата се разварят ще я използваме за други рецепти. Можем да приготвим пюре или кюфтенца от кафява леща. Може да я допълним с наденички  за рецептата кафява леща с наденица. А може да приготвим леща за Андреев ден или леща с патладжан по сръбски.

Наскоро попаднах на някаква разновидност на кафявата леща – планинска био леща и съм изключително доволна – сварява се бързо и има много приятем вкус. Ето как изглежда опаковката на планинската леща.

planinska_lesta
Френска зелена леща
Френската леща има черно-зеленикав цвят и е много ароматна. Зелената френска леща има лек лешников вкус. Отначало френската леща се е отглеждала по вулканичните хълмове на Франция. Но сега френска леща се отглежда в Италия и Северна Америка. От 1996 година френската зелена леща получава признание за контролиран произход. Така френската леща запазва своята уникалност на френски продукт. Френската леща има ядков вкус и много фибри. При варене зърната не се разваряват, запазват своята цялост. Френската леща е много подходяща за салати и гарнитури. Но ако я посварим по-вече и използваме пасатор ще се получи нещо много приятно – вижте рецептата за каша от френска леща с куркума и горчица на зърна. Френската леща си партнира с козе сирене и пушена сьомга.

Червена леща
Люспите на червената леща са кафяви. Когато червената леща достигне до потребителя, обвивката е премахната. Така остават червеникавите зърна на лещата, които са разполовени. При варене, червената леща се разварява, но пък времето за приготвяне е по-кратко. Затова е много подходяща за кюфтета от червена леща, пюрета, пастети, крем супи. Както и друг път съм споменавала, националната храна на Турция, Русия и Индия е червената леща. Даал Тадка е традиционна индийска рецепта. В Мароко по време на свещения месец Рамадан едно от задължителните ястия е харира – супа с леща. Червената леща при варене става жълтеникава. В съчетание с ориз лещата е традиционна гозба в арабската кухня. Можем да приготвим от нея и червена леща с гъби шийтаке.

Черна леща
Черна леща или белуга както я наричат руснаците. Зърната на лещата са черни и лъскави като хайвера на белуга.

Жълта леща
Съществената разлика е в цвета. У нас не се среща много често.

Препоръки при приготвяне на леща
Изчистване на лещата от нежелани примеси. Измиване на лещата. Лещата може да се накисне предварително за няколко часа и после водата да се изхвърли за премахване на дискомфорта в стомаха. Така се намалява времето за варене на лещата. Не се накисва червената леща, защото е без люспи и с разполовени семена.
За да не се разварява лещата, може да се налее малко олио във водата по време на варенето.

Кога се слага солта при варене на леща и боб?

Солта и доматите се слагат към края на готвенето на лещата и боба.

Ползи от консумацията на леща

Лещата е богата на желязо, витамини, минерали, фолиева киселина. Тя е неизменна част от менюто на вегани и вегетарианци. Добре е да се включва в менюто на децата над две години.
Лещата се съчетава чудесно с моркови, целина, чесън, лук ориз, картофи, чубрица, черен пипер, червен пипер, магданоз, дафинов лист, домати, куркума, синапено семе, кимион, кориандър, киноа.
Лещата, която купуваме трябва де е лъскава и да няма петна. Съхранява се на хладно, тъмно и сухо място.

Вижте още:

Червена леща с печено пилешко със заатар

Каква червена леща да купим?

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Снимка: http://dianasfood4thought.info

 

След като преди време всички много харесаха рецептата за чийзкейка с ягоди и шоколад, сега дойде време и за една интерпретация на рецептата, в която добавям и горски плодове. Вкусът на чийзкейка е още по-богат, а за ароматът няма да ви разказвам – божествен!

Блата на чийзкейка приготвяме изключително бързо като слагаме бисквитите (200 грама чаени бисквити) в блендер и ги смиламе.  След това ги смесваме с 1 пакетче краве меко масло(125 грама, на стайна температура) докато станат на трохи. Покриваме тавичката за печене с хартия за печене и оформяме блат от бисквитите с маслото. В загряна фурна го запичаме за около 5 минути.

През това време смесваме една кутийка заквасена сметана от краве мляко на Хармоника(230 грама), със 150 грама нарязани на ситно ягоди и 1 пакетче крем сирене и 1/2 ч.ч. захар. Сместа се разбърква добре.  След това едно пакетче желатин се изсипва в купичка с 2-3 с.л. вода, за да набъбне. Следете инструкциите за употреба на опаковката на желатина (най-често се слага на водна баня)  след това се прибавя към сместа.

Използваме ограничително фолио за тавичката (най-добре да е с подвижни стени ) и нареждаме ягоди, които са срязани на две по края. След това внимателно изсипваме пълнежа като внимаваме ягодите да не се разместят. Оставяме в хладилник, за да стегне за няколко часа.

Преди да сервирате трябва да махнете хартията за печене и фолиото около страните на чийзкейка.

 

През това време загряване в тиган около 400 грама замразени горски плодове, поръсваме ги със захар (количеството е по желание, аз им слагам около 5-6 с.л. захар) и бъркаме докато се сгъстят. След това ги слагаме най-отгоре върху чийзкека. Трябва да внимаваме ягодовата смес да е стегнала, за да не „потънат“ горските плодове“.

Чийзкейкът се поднася леко охладен.

 

Pin It

Символ и строеж на яйцето

Яйцата са познати като една от основните храни на човека от дълбока древност. Считани били като начало на живота и символ на плодородието. Яйцето е символ на четирите стихии – първичните потребности на човека. Белтъка-водата, жълтъка-огъня, черупката-земята и въздушната камера под черупката-въздуха.
Видове яйца
Най-използвани в кулинарията и според някои най-полезни яйца са кокошите яйца. Пуешките, гъшите и патешки се употребяват по-умерено.

Как да съхраняваме яйца

Яйцата са „развалят“ бързо, а консумацията на такива яйца е опасна. При температура от 7 до 12 градуса за два дни, яйцата губят около 20 % от качествата си. В някои държави при съхранение до 20 градуса за около седмица, яйцата вече не отговарят на изискванията. След втората седмица те губят своите полезни и вкусови свойства. След закупуване, яйцата трябва да се сложат в хладилник в най-студената му част без да се мият. Така правят голяма част от домакините. Според други пък измиването с четка намалява риска от салмонела (основно през топлите месеци).  Яйцата може да се съхраняват в картонената кутия. Не е за предпочитане да са на вратата на хладилника, тъй като там не е най-студено. Този парадокс на фирмите за хладилници ми е мистерия!

Замразяване на яйца или могат ли яйцата да се замразяват

Съхранението на яйца под нула градуса също води до промени в техните качества. Някои източници обаче допускат замразяване на яйца. Не се замразяват с черупките, защото ще се напукат. Може да се замразят цели яйца или да се отделят белтъци от жълтъци. Слагат се в съд и се завиват във фолио. Могат да престоят във фризера до 8-10 месеца. Аз никога не съм замразявала яйца!

Безопасна консумация на яйца

Не е препоръчително яйцата да се консумират сурови или полусурови. Болестотворната бактерия може да се съдържа както в жълтъка, така и в белтъка на яйцето. Тя не се разпознава, защото не променя вида и вкуса на яйцата. Особено внимателно се подхожда с яйцата при болни хора. Захранването с яйце на малки деца трябва да става изключително внимателно. Педиатрите препоръчват варенето на яйцата да е минимум 12 минути, за премахване опасността от салмонела. Великденските яйца също трябва да се варят поне 10 минути. Чрез специални светлинни устройства става изследването на яйцата дали имат салмонели.

Срокът на годност на яйцата

Срокът на годност на яйцата е от 3 до 5 седмици. Ако има отделени белтъци или жълтъци трябва да се употребят не по-късно от 3-4 дена. Срокът на издържливост на сварените яйца в хладилника е около седмица.
Ще разпознаем свареното яйце по това, че се върти – за разлика от несвареното, което не се върти.
Как да разпознаем пресните и старите яйца

Суровите пресни яйца са тежки, а старите –  по-леки. Лесно ще проверим това твърдение ако пуснем в една чаша с вода и една лъжица сол едно яйце. Ако потъне е прясно, ако изплува е старо. При старото яйце при разклащане се усеща раздвижване, при прясното – не. На прясното яйце кората е светла, гланцирана, а на старото яйце е матова и сивее. Не може да се консумира старо яйце, защото ще мирише. Ако се счупи прясно яйце, неговият жълтък е овален, не се разлива, а белтъкът е плътно около него. Прясно свареното яйце се обелва по-трудно от старото яйце, дори и да е охладено веднага във студена вода. Ако свареното яйце престои 1-2 дена в хладилника ще се обели по-лесно.

Използване на яйцата

Яйцата са един от основните кулинарни продукти във всяка кухня. Яйцата имат размер от S до XL, който отговаря съответно от над 43 грама до над 73 грама. Преди употреба, яйцата трябва да се измиват ( а някои ги измиват още като ги купят). Ако се варят трябва да се слага малко сол, за да не се напукат. Сварените топли яйца се ядат в специална чашка и лъжичка. Счупването на яйцата става на гладка повърхност с едно удряне. Така не се раздробява черупката и не попадат частици от нея в отделеното яйце. Това е още един начин за предпазване от проникване на бактерии салмонели. Яйцата се чупят едно по едно в чаша. Така ако се случи развалено яйце, не се изхвърлят всичките. Ако се отделят белтъци от жълтъци не трябва да се допуска частици от жълтъците в белтъците, защото няма да могат да се разбият добре. Ако ви е необходим само белтък, може да опитате да пробиете с игла яйцето от двата края и да отделите само белтъка. Жълтъкът се съхранява 2-3 дни в черупката. Може само жълтък да се съхранява в хладилник в затворено бурканче с вода.

Свойства на яйцата

Яйцата съдържат много полезни вещества като мазнини, белтъчини, минерали, витамини. Напоследък се смята, че яйцата са по-полезни отколкото се предполагаше преди. Пъдпъдъчите яйца се препоръчват като много полезни. Освен това пъдпъдъчите яйца, макар и по-дребни са много атрактивни за боядисване. Яйцата от пъдпъдък се считат за деликатес. По повърхността на всички яйца има хиляди малки пори. Чрез тях яйцето поема миризмите. Но това може да се окаже положително качество. В кутията, в която съхраняваме яйцата в хладилника може да сложим клонче от подправка, която харесваме. Така яйцата ще поемат аромата и ще са подходящи за определено ястие. Заради порите яйцата не се съхраняват измити, а се мият непосредствено преди употреба. Цвета на черупката на яйцата не влияе на техните вкусови качества. Тя зависи от храната на кокошкитe.

Употреба на яйцата в кулинарията

Яйцата са един от основните продукти в едно домакинство. С яйца могат да се приготвят сладкарски десерти, основни ястия, да се застройват супи, да се консумират самостоятелно.
Народната медицина препоръчва изгорено с огън или вряла вода веднага да се покрие е белтък.
За хора с проблеми с холестерола е препоръчително да консумират яйца умерено.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Каква риба се замразява

Замразява се само прясно уловена риба. Прясната риба трябва да няма лош дъх, да е с лъскава външна повърхност. Очите на прясната риба трябва да са лъскави и изпъкнали, а коремът да е хлътнал. При пипане прясната риба не трябва да е слузеста и лигава. Друг признак, че рибата е прясна са розово-червените хриле.

Подготовка на рибата за замразяване

Рибата се изчиства от люспите, вътрешностите, коремната ципа и кръвоносния съд , който е по дължината на гръбнака. Премахват се хрилете и рибата се измива обилно с вода. Отцежда се водата и рибата се подсушава. Рибата може да се транжира на шайби. За предпочитане е костеливите риби да се разрежат по дължина на гръбнака. Така плаващите костици се отделят по лесно след приготвяне. Рибата под 1 кг може да се замрази цяла.

Замразяване на рибата

Транжираната риба се нарежда в плитък съд в се слага във фризера за 1-2 часа. След това рибата се поставя в ледена вода. Цялата риба се слага с главата във водата. Веднага след това рибата се опакова плътно в алуминиево фолио като се препоръчва да не остане въздух. Поставя се в найлонов плик и се замразява.

Срок и температура на съхранение на замразена риба

Рибата е бързо развалящ се продукт. Температурата на съхранение във фризера трябва е не по ниска от 18 градуса. Най-благоприятният срок на съхранение за тлъста риба е максимум 2 месеца, а за нетлъста до 3 месеца.

Размразяване на риба

Размразяването на риба става в хладилник или на стайна температура. Може пакетът с рибата да се сложи в студена вода. За намаляване загубата на хранителните вещества се слага една лъжица сол във водата. Съпругите на старите рибари препоръчват при размразяване на рибата да се поръси с оцет, а най-добре е с прясно изцеден лимонов сок. Така се запазват качествата на рибата, овкусява се и малките костици се стопяват. Бързото размразяване на рибата в топла вода или микровълнова печка води до разкашкване и смяна вкуса. Размразената риба не се изтисква с ръце. Малките парчета риба може да се приготвят без да се изчаква пълното им размразяване.
НЕ СЕ ДОПУСКА повторно замразяване!

Pin It