coffee

Има десетки рецепти и кулинарни традиции, които са брандирани „италиански“ и хората се заблуждават, че опитват нещо от Ботуша. Разбира се, много кухни си приличат, така например доста сходни елементи имат испанската, италианската, френската кухня. Всяка от тях все пак си има отличителни черти и ако се вгледате по-добре ще усетите разликите, колкото и претопени да са те с вековете.

Доста време прекарах в Ню Джърси като студентка и италианското влияние в щата беше огромно. В САЩ и италианските имигранти като че ли проповядат редица неща за италиански, което е изключителна заблуда. Такъв например е мит номер 1.

1. Кетчуп върху пастата. Тук американското влияние явно си е казало думата. Нищо италианско няма в кетчупа, макар реално да се доближава до доматения сос, който приготвят казалингите (италианските домакини). Нещо повече, ако искате да втрещите истински италианец, излезте с него на изискан ресторант и поискайте кетчуп. Едва ли има нещо, което би го вбесило повече – може би има само едно – ако наречете италианската паста – нудълс.

2. Капучино след вечеря. Макар капучиното да е една от гордостите на Италия, не можете да видите италианец да пие капучито след вечеря или обяд.

coffee

В тази случаи италианците завършват с еспресо. В редки ситуации еспресото може да е макиато (отгоре с малко млечна пяна), но никога – капучино. Интересно е, че можете да видите как италианците добавят по малко аператив в еспресото – често Фернет Бранка. Последното се предпочита за или след закуска, заедно с прясно изпечен кроасан или друг сладкиш.

3. Паста или ризото като гарнитура. Вярвам, че ако сте ходили в Италия сте забелязали как е организирано менюто в техните тратории и ресторанти. Вечерята най-често се започва с антипасто или салата (евентуално супа, но мнооооого рядко), продължава се към примо пиато, така нареченият first course в англо-говорящите страни, който включва паста или ризото. (На снимката отдолу може да видите пакери с морски дарове – обичайно примо пиато в Италия.)

пакери с морски дарове

След това се преминава към секондо пиато – истинското основно ястие, което е или местно или рибно. Завършва се с десерт, сорбет или еспресо. Както виждате ризотото и пастата си имат точно определено място в менюто на италианеца и не се сервират никога като гарнитура.

4. Пица Пеперони. При последното ми ходене в Рим, за което ви писах тук, си поръчах Pizza Salame и ми донесоха това:

pizza_pepperoni

В Щатите и в половината свят на тази пица и казват пица пеперони. Ако отидете в някое малко италианско градче, в което туристите са екзотика и си поръчате пица пеперони, вероятността да ви донесат пица с нарязани чушки отгоре е огромна.

5. Покривка на червено-бели квадрати. Вярва се, че това си е италианска класика. Да, но италианците не знаят за това :). Навярно в някой район на Италия може да сервират божествена паста върху покривка на бели и червени квадрати, но не е най-популярното нещо на Апенините.

6. Спагети карбонара. Класическата рецепта карбонара включва яйца бекон, спагети, сол, пармезан и черен пипер. Евентуално може да е осъвремените малко със сметана  (но реално пак е грешно). Никакви чушки, кисели краставички, сини сирена и маслини! Вижте как се прави спагети карбонара тук.

7. Спагети с кюфтенца. Макар да се смята отново за италианска, рецептата е по-скоро американо-италианска. Вярно е, че в Южняшката кухня се срещат разлини типове сосове с кюфтенца, те се отличават от американските с това, че са значително по-дребни.

А вие? Сблъсквали и сте или поне чували ли сте за други „италиански“ традиции, които всъщност далеч не са италиански? Споделете ни в коментарите!

7 отговори
    • sheytanova
      sheytanova says:

      Честно казано не съм на 100 % сигурна дали произходът на салата Цезър е италиански, но в никакъв случай не е популярна в Италия. Май че даже почти не съм я срещала. Най-вероятно идва от тези италиано-американска традиция, за която говорих в поста. Защото сега като се замисля в САЩ се „харчеше“ много.

      Отговор
      • azsamsiaz
        azsamsiaz says:

        Tova za kapuchinoto ne se bqh zamislql. Za espresoto e vqrno, che go piqt sled qdene, ama i ne samo sled qdene. Zastavat na bara i go gavratvat za sekundi. Ne znam kak im ponasq tolkova silno kafe, ama qvno sa sviknali. Kafeto im e unikalno!

        Отговор
          • sheytanova
            sheytanova says:

            Благодаря много за хубавите думи! За еспресото – както съм казвала – аз кафе не пия… и в този смисъл макар, че съм прекарала много време в Италия, не мога да кажа, че разбирам от кафе. Но и моето впечатление е такова за италианците – отиват до бара, поръчват кафе и след минута вече ги няма. Мисля си, че може да има и друго обяснение – според закона в Италия кафето на бара (еспресото) не може да струва повече от 1 евро. Навярно и това е оказало влияние в тези им навици. Реално и във Венеция, и в Рим, и в Пиза и в най-забутаното градче да отидете ако си поръчате кафе от бара и го изпиете там цената е не по-висока от 1 евро. Ако обаче седнете на масата и ви го сервират там или помолите за мляко или пък капучино цената е различна.

  1. azsamsiaz
    azsamsiaz says:

    Tova za kafeto ne go znaeh. Az vednaj sam hodil do Italiq predi godini i na San Marko vav Veneziq pih kapuchino za 7 evra! I kato cqlo v restorantite im beshe skapo, ama pak si zaslujavashe. Izmisli nqkoq venezianska rezepta, ljubopitno ste mi e… Pozdravi, Plamen!

    Отговор

Напиши коментар

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *