Рецепти от сръбската кухня, плескавица, сръбска скара, лесковашка скара, вешавица

lesta_s_patladjan_po_srabski

Тази сръбска рецепта за леща я приготвих специално за участието ми в предаването „Музикално канапе“. Лесна е за приготвяне и е подходяща за дните, когато навън е студено, не ви се излиза на пазар, а имате необходимите продукти у дома (почти във всеки дом има леща, лук, чесън). Приятното е, че дори и заклето-месоядни каквито са у нас харесаха тази постна леща! Така, че смело към кухнята!

Pin It
srabska_kuhnia

Моята приятелка от Радио Шумен – Яна Косева ме покани да си поговорим за сръбските кухня и кулинарни традиции в радиопредаването Музикално канапе. В радиошоуто всяка неделя говорят за различни кулинарни, гурме дестинации или просто за страни, в които човек може да опита нещо интересно. Тази неделя акцентът е върху нашата съседка – Сърбия, сръбската кухня и сръбската музика. Вие обаче, мои мили читатели на кулинарния блог мерудия сте облагодетелствани да чуете интервюто с мен преди ефира. Кликнете върху линка отдолу, ще се отвори прозорец, кликнете върху активния линк там и ще можете да изслушате интервюто.

srabska_kuhnia_violeta_sheytanova_radio_shumen

Ако пък нямате слушалки или предпочитате да го прочетете, ето и цялото интервю:

Водещ: Уважаеми слушатели, на телефонната линия е Виолета Шейтанова, която макар и в момента да живее в София е част от голямото семейство на радио Шумен. Вероятно и по гласа ще я познаете. Здравей, Вили! Изключително ми е приятно, че прие поканата за интервю и бързам да ти задам първият си въпрос, който е свързан с темата на предаването – Сърбия. Какво те заинтригува в съседката ни и кои места си посещавала там?

Виолета Шейтанова: Здравей, Яна! Представата ми за Сърбия най-ясно се свързва с град Белград. За да добие човек представа за страната и храната (защото аз пиша кулинарен блог и храната е моята страст) един човек трябва да посети Белград. Още повече, че това е град, в който всеки независимо от възрастта или какъвто и да е признак може да намери нещо за себе си.

Водещ: Изкушавам се да те предизвикам! Ако трябва да опишеш духа на Балканите и духа на Сърбия, кои са първите думи, които ще използваш. Ти си пътувала доста…

В.: На първо място е плескавицата, но също така си представям едни огромни, препълнени маси с едни също препълнени чинии; салатите са с връх. Към всичко се поднася хлеб, назависмо какво се сервира, което е типично бълканското. Не можа да говоря за отношението на сърбите към храната, по-скоро там се набляга на количеството и до известна степен на храната, защото всъщност ние сме облагодетелствани, че живеем на Балкните и все още ядем качествени продукти. Няма ги тези ГМО-та и химиите, които в една американска кухня са незибежни. Това прави рецептите ни и ястията ни много вкусни. В никакъв случай не блестим с някакви изтънчени рецепти, техники или подправки при приготвянето на ястията. По-скоро приготвянето на ястията ни са вкусни, защото все още използваме качествени продукти. Имаме какво още да се учим по отношение на презентирането на храната; начинът, който да я поднесем, да я сервираме… Наскоро отидох на един кулинарен фестивал в Сърбия и в ресторанта ни донесоха 4 различни вилици от 4 различни комплекта. Има още какво да се учат сърбите и ние по отношение на сервиране и поднасяне на храна!

Водещ: А какво е отношението на сърбите към българските клиенти. Когато един българин седне на една сръбска маса кое е първото, което му прави впечателение освен 4-те различни вилици, То и в България често го срещаме – дори вилицата и ножът да са различни. Когато си гост на тяхната трапеза, кое е нещото, което ти прави най-силно впечатление?

В.:  Когато седнат сърбин и българин на една трапеза, струва ми се, че първото нещо, за което се заговарят е сливовицата и ракиатя. Почват да правят едни съпоставки, сравнения, за варенето на ракията, за градусите – неща,  скоито аз не съм много наясно, но това е първото нещо, за което говорят.

Водещ: А сръбската ракия по силна ли е? По високи градуси ли има? Пробвала ли си?

В.: Пробвала съм, да. Но е относително. Има и по-слаба; и по-силна; така както българската.

Водещ: Сърбите залагат повече на местните ястия, ти споделя и хляба. Могат ли да впечатлят гостите на страната си със сладко изкушение?

В.: Гордостта им е скарата. Така известната сръбска, лесковашка скара. По балкански държат да опиташ от всичко. Ако си опитал една плескавица, те държат да ти дадат да опиташ и другата – по-пикантна. После искат да опиташ и от наденицата, и от агнешкото, от всичко. Не блестят с някакви сладки изкушения. Ти си толкова преял след като опиташ всичко от сръбската им скара, че просто не оставя място за сладко на края.

 

Интервюто завършва с една сръбска рецепта за леща с патладжан и с уговорката, че кулинарните съвети от мерудия.бг тепърва предстоят в ефира на Музикално канапе.

Pin It
pikantna_srabska_pleskaviza_s_kashkaval

След разходката до Лeсковaц за празника на сръбската скара, реших и аз да приготвя сръбска скара или по-точно лесковашка скара у дома. Месото за сръбската плескавица го купих от фестивала на месото в Сърбия. Да отидеш до западната ни съседка и да не опиташ Лесковашка плескавица е все едно да отидеш в Рим и да не видиш Папата.

Купих готова кайма за плескавици, но ако вие няма как да си я добавите, можете да я приготвите от свинско и телешко месо, но трябва да е мноооого ситно смляна, почти на пастет прилича. В Лесковац плескавиците бяха по 300 грама; имаше и по-малки, но класическата сръбска плескавица е около 300 грама.

Аз реших да подправя каймата с люто – сложих турски червен пипер със зехтин и черен пипер. Допълнително прибавих сол (разбира се), нарязан на ситно лук и кашкавал и се получи много сполучливо.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg?ref=hl

Pin It
srabska_skara

Идеята да отидем до Сърбия за фестивала за  „Роштилиада“ — празник на лесковашката скара дойде от Деан. Негова колега му е споменала за този фестивал и нали е фестивал на месото, той веднага прегърна идеята. Аз знаех, че на същия ден ( 1 септември)  се провежда и Бобфест’ 2012 в с. Радул. Но мръвката си е мръвка и наклони везните към Сръбско.

И не съжалих, че избрахме месния фестивал. Успяхме да опитаме два вида плескавици, агнешко месо, сръбска бира. Заслужаваше си определено чакането на границата (около час и нещо, навярно свършваха отпуските в Германия, Белгия и Австрия и имах усещането, че половината емигранти се прибират обратно).

Но ето и снимки от самия фестивал на сръбската скара:

Приятно съм изненадана от сърбите, показват как се прави кулинарен туризъм. Организацията не целия фестивал беше много добре, главната улица беше затворена, полицаите бяха изключително любезни и помагаха с паркинга. Може би 1/3 от посетителите на феста бяха българи, което показва, че е добре популяризиран и у нас. Неприятното беше, че в заведенията работеха на принципа „ден година храни“, без видимо старание да „спечелят“ госта.

Въпреки всичко, препоръчвам всички любители на месото да отидат в Лесковац за фестивала на сръбската скара догодина, да опитат от чеверметата, плескавиците, надениците и сръбското пиво.

Ето едно видео да добиете по-добра представа от празника на лесковашката скара:

Pin It