pitka_kalzone

Сигурно ще се зачудите каква е разликата между питка калцоне и пица калцоне… Разликата в случая е единствено в дебелината на блата. При пицата калцоне блатът е по-тънък, а при питката – по-дебел. Иначе плънката си е една и съща – можете да развихрите въображението си и да експериментирате с нея. Аз съм комбинирала зелена чушка, домат, кашкавал, шунка, сос барбекю. Можете да използвате вместо шунка – пилешко месо или някакъв колбас. А вместо кашкавал – добавете чедър, пармиджано или друг вид сирене. Зелената чушка може да бъде заменена с червена или нарязана на дребно тиквичка…

Рецептата за тесто вече съм я споделяла с вас – използвам рецептата за тесто за питка слънце, за това няма да я описвам отново. Можете да я намерите тук. За тази рецепта за калцоне правя половин доза от тестото (т.е. половината продукти, използвани в рецептата).

Pin It
pasta_s_riba_ton_na_furna

Фарфалите, казват, че най-често се използват за салати. Вярно е – формата им е изключително атрактивна – с форма на пеперуда и опредлено красят добре всяка салата. Но аз вярвам, че могат да се използват и в основни ястия, както в този случай – фарфале с риба тон на фурна.

Следвайте практическите съвети за приготвяне на ястия с паста, за да получите по-добри резултати. Разгледайте и останалите предложения за рецепти с паста.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg?ref=hl

Вижте още:

Пълнозърнести спагети с песто росо

Спагети карбонара – история и рецепта

Спагети с вурстчета в доматен сос

Спагети с наденица

Pin It
bob_yahnia

Преди време имаше класация за глобален символ на България и призът взе Мадарският конник. Сред кулинарните предложения за символ на страната ни попднаха баницата, киселото мляко или боб чорбата. Бобът, приготвен като яхния или чорба си е традиционно ястие за българската трапеза.

Точно и това е причината, поради която пиша тази на пръв поглед травиална рецепта.

Ако само боб ви се вижда прекалемо постно можете да го съчетаете с джолан със зеле или пък да го използвате за фритата с пилешко и боб.

 

Pin It
piperena_mandjichka_s_domati

Тази рецепта я приготвих преди 2-3 седмици, но все не идваше ред до нея в блога. Нямах търпение да идва слънчевото, топло лято. Погледнех ли през прозореца събота сутрин и навън е облачно и мрачно, целият ми ентусиазъм за разходки, пазаруване, готвене се изпарява. Едно от задължителните неща, които Деан прави е да провери синоптика, но и от там не ме зарадваха.

Бях си решила, че напук на времето ще приготвя пролетно-лятна манджичка – пържени чушки в доматен сос, пък ако ще и бури и мълнии да бушуват навън.

Взех си списъка за пазаруване и отидох на пазара „Димитър Петков“. Минах от единия до другия край – исках да намеря най-прекрасните, цветни чушки за пролетната ми манджичка. Исках да са шарени, красиви, пресни, свежи. Оказа се, че пълно щастие няма. Имаше изключително пресни чушки, но бяха за пълнене – не ми вършеха работа. Тези, които взех не бяха от най-свежите, за жалост – според продавача било прекалено кално и нямало как да влизат да берат. Дали и в Гърция вали?

Когато се чудите дали чушките са пресни – погледнете дръжките – дали са увехнали, потъмнели, дали са се свили.

Както и да е, аз бях щастлива с богатството на цветове на моите чушки.

shareni_chushki

Минах в буквалния смисъл между капките, влязох в нас и чух силен гръм. Спокойна бях, че съм си в къщи и се отправих към кухнята.

Pin It
osso_buco

Оссо буко е милански специалитет, който се приготвя от телешки джолан, зеленчуци, бяло вино и бульон. Поднася се най-често с ризото.

Както с повечето рецепти и за тази има различни версии за приготвянето, ето обаче моята 🙂 Изпитана!

Оссо буко на италиански означава дупка на кост. Много италианци си поръчват оссо буко точно заради тази „дупка на костта“ – заради костния мозък, който се отделя по изключително лесно, заради начина, по който е нарязано месото:

teleshki_djolan_za_osso_buco

Телешкото месо е едно от най-сложните за приготвяне; много домакини се оплакват, че става сухо и жилаво. Първата особеност при приготвяне на телешко месо е, че трябва да се вари продължително време на слаб или умерен огън. Другата тънкост е, дебелината на парчетата – колкото по-тънки са и по-възможност от младо животно, толкова по-крехки ще станат.

В България има малко места където се отглеждат телета за месо. Не знам дали у нас има се прави, но в Аржентина (където се славят с най-добре приготвеното телешко) съхраняват месото на специална температура, която е около 2-3 градуса – така нареченото beef aging. По този начин месото „зрее“ и не става жилаво.

И ако все пак попаднете на месо, което не е зряло, единственият начин да го приготвите и да стане крехко е като използвате специален инструмент, който прилича на вилица с много тънки и остри зъбци, с който месото се начуква и жилите му с накъсват.

Добър апетит!

Pin It
pizza_longanisa

След първото ми ходене в Щатите не бях вкусвала пица около година. Работех на летището в Лос Анджелис и едно от малкото неща, което хапвах всеки ден беше пица. От мисълта за пица ми се завиваше свят, предпочитах да стоя гладна отколкото да сложа парче пица в устата си.

Както всяко нещо, щом имаш желание и се преодолява. Особено с италианските пици това въобще не беше трудно. За последното ми пътуване за Рим и за италианските пици ви писах тук.

Исках да приготвя точно толкова тънка, хрупкава и апетитна пица, колкото тези в Рим. За жалост нямам пещ в къщи и трябваше да я приготвя във фурната.

Реших за топинг да използвам испански колбас лонганиса- изключително приятен, без много подправки, от качествено месо. Лонганисата беше прекалено прясна, мека и не можеше да се нареже на много тънки парченца както аз обичам, но в случая това се оказа за добро, в противен случай навярно щеше да прегори или поне да стане твърда и жилава.

longanisa

Разбира се, за топинг можете да използвате различни от моите продукти – сложете каквото имате или каквото обичате. Ако използвате моцарела като мен, по-добре сложете моцарела, която е за пици, за печене. Има и друга, която се по-препоръчителна за салати. Тя се продава в саламура на топки и често е прекалено водниста. Потърсете моцарела за пици най-добре.

parche_pizza_s_longanisa_i_mozarela

Pin It
postna_musaka_s_jalti_i_zeleni_tikvichki

Не искам да навлизам в спора мусаката към коя кухня принадлежи – българската, гръцката, турската… Всяка държава си я преписва. Не знам защо си мисля, че все пак мусаката е гръцко ястие, но това всъщност няма никакво значение. По-важното е, че мусаката в различните и разновидности – с картофи, патладжани, тиквички, с телешка кайма, свинска, със или без бешамел е божествена.

Пробвала съм истинска гръцка мусака в Солун – беше направена от филета патладжан, с телешка кайма и бешамел. У нас като че ли като се каже мусака хората разбират нарязаните на кубчета картофи с кайма (най-често смес) и отгоре заливката е с яйце и кисело мляко. В Турция пък съм я опитвала с агнешка кайма.

Сега забравяме за месата и ви предлагам една рецепта за постна мусака с два вида тиквички – жълти и зелени и картофи.

Ще използвам както вече разбрахте и жълти, и зелени тиквички. Някой ще си каже – абе, все тиквички, но истината е, че вкусът им се различава.

Jalti_tikvichki_zeleni_tikvichki

busecca_shkembe_po_milanski

По нашите земи като се каже шкембе първата асоциация е шкембе чорба. Има обаче и доста алтернативни начини за приготвяне на рецептата за шкембе и бих искала да ви покажа един такъв. Рецептата е за Trippa alla milanese (трипа ала миланезе) или както още италианците наричат това ястие – бусека (busecca).

Шкембето по милански е едно от най-типичните ястия за Ломбардия (един от най-развитите италиански региони. Ето на тази карта от Wikipedia, можете да видите къде се намира Ломбардия.

Макар да са незадоволени във всяко едно отношения, включително и кулинарно, жителите на Милано (главният град на област Ломбардия) обожават шкембе. Традицията и рецептата за шкембе по миланки (бусека) са останали още от старите животновъди и земеделци, които са приготвяли шкембе дори за Бъдни Вечер.

Вижте още рецепти за:

Шкембе чорба

Харесайте страницата ни във Фейсбук – http://www.facebook.com/Merudia.bg

Pin It
medena_siomga_s_pramezanovi_asperji

На последния Никулден Деан приготви сьомга с мед на оребрения тиган и аз останах приятно изненадана. Имах леки резерви към котлетите от сьомга – някъде я бях хапвала и явно начинът, по който е била приготвила не ми е допаднал и все я избягвах. Запътвах се към рибния магазин уж за сьомга, а накрая приготвях пъстърва с майонеза и пресни картофи, скумрия с див чесън, оризови спагети по китайски със скариди и соеви кълнове или нещо други рибно.

След обаче опитът за сьомга с мед на тиган, мисля по-често рибата с интересен цвят да присъства в рецептите ми.

Харесайте страницата ни във фейсбук – https://www.facebook.com/Merudia.bg

Вижте още:

Сьомга с босилеково песто и сос тартар

Сьомга с девисил на фурна

Запеканка с картофи, пушена сьомга и червен лук

Рибна чорба със сьомга

Салата айсберг със сьомга и майонезен сос

 

Pin It
zadushena_kladniza_s_presen_luk_i_karnache_varhu_arabska_pitka

Преди да са ни погнали адските жеги ви предлагам не толкова леко, но пък изключително богато на аромати ястие. Рецептата се приготвя бързо и ви дава още една идея за арабските питки, в които мислехте да свиете по един домашен дюнер.

Арабски питки можете да намерите в повечето места, където приготвят арабска храна, продават ги обикновено по 10 – има по-малки и по-големи. Също така, даже на по-ниска цена, можете да си ги купите от някои от арабските магазини на женския пазар. Един от любимите ми магазини, когато става въпрос за арабски стоки е Дубайска шатра – намира се на ул. Цар Симеон 104 в София. Тук можете да видите едно клипче, на което са показани част от продуктите, които се продават в магазина. Ако го посетите просто ще се почувствате все едно сте в Ориента. Вълшебно!

Pin It