Изчаках всички земетресения, дъждове, наводнения и ето че пак хукнах по пазарите, този път за череши. Оказа се, че цената им е скочила два пъти за сметка на сладостта. Но нищо – казах си – бях си наумила вече десерта за вечеря. Бяхме пътували с Деан цяла седмица, не бях готвила нищо вече 5-6 дни и както се казва „сърбяха ме ръцете“.

На връщане от пазара ме заваля пороен дъжд и реших, че ще приготвя сладкиша с подръчни материали, макар да имах идея в главата си какво още трябва да купя.

И така, сетих се за едно купено в миг на кулинарен ентусиазъм кокосово мляко. Не помня дори каква рецепта съм искала да приготвя с него. Сега ми беше добре-дошло.

Имах останал желатин от рецептата за пана кота, която приготвих преди 1-2 седмици и бисквити от домашните бонбони с елда. Знаех, че ще се получи вкусна!