sledobeden_sladkish_melanj

От кога не сте приготвяли следобеден сладкиш? А спомняте ли си как вашите майки или по-скоро баби правеха следобедни кексове и канеха приятелки на кафе и раздумки 🙂

Спомням си как баба ми канеше следобед съседките, правеше кафе и го поднасяше с ароматни бисквити и сладкиши. А вечер веднъж или два пъти в месеца ходеше да гледа стари градски песни в някое от читалищата в Шумен. Понякога ме вземаше със себе си и ясно си спомням как идваха сервитьорите и сервираха лъжичка бяло сладко потопена в чашка с вода върху плетени на ръка каренца.

Масите бяха изключително малки, каквито днес можете да видите в Париж например. Атмосферата беше изключително приятна, жени и мъже на над средната възраст, всички облечени елегантно, жените излезли няколко часа по-рано от фризьор или поне свалили ролките от косите.

Този сладкиш ме връща точно в тези уютни и безгрижни детски години. Физлисът, с който декорирах моя кекс „меланж“  сега е изключително модерен, но истината е, че много от бабините приятелки си го отглеждаха по терасите.

 

Комбинацията от круши със сирене не е от днес. Реших да експериментирам и да направя крем супа с круши, но реших да неутрализирам сладкият вкус на крушите и за това добавих един голям картоф. Натроших синьо сирене отгоре и добавих  по един физалис за разнообразие и резултатът беше превъзходен.

В къщи останаха очаровани.