Нямах намерение да пиша за Олимпиадата, защото наблюдението ми е, че повечето ми читатели (всъщност повечето са читателки) не се интересуват толкова от спорт. Денис обаче ме провокира с една негова статия в блога му за спортен маркетинг, в която предлага алтернативна формула за отчитане на олимпйците в Лондон. Може да му пишете да ви изпрати цялото изследване – изключително интересно е! Според тази статистика България е на 29-то място! Звучи не-зле!

Пиша този пост защото въпреки жените да не са маниаци на тема спорт, все пак моменти, в които всички сядаме пред телевизора с вкусна купа с апетитни хапки и тръпнем след всяка отбелязана точка от нашите волейболисти. После влизаме във фейсбук и споделяме снимки, че те се гордостта на страната ни. Децата по този начин се учат на спортен дух, но…

Какво се случва в сърцата на децата, когато очакванията им за медали, победи се сринат? Реално от Олимпиадата си тръгваме с 2 медала – един сребърен от Станка Златева и един бронзов от Тервел Пулев. Очаквахме повече, нали? Но защо само два медала?

Замислете се? Вие колко често спортувате? Кога за последно посетихте фитнеса или направихте сутрешен крос в парка на съседната улица? Колко често играете на народна топка с децата си? Или пък федербал? Колко въжета за скачане, ластици, колелета, топки и обръчи имате у вас?

В какво състояние са площадките пред вашия блок? А колко хора залисани от забързаното ежедневие водят децата си да спортуват?

Спортът е култура, която малко българи имат. Тогава не трябва да се сърдим на нашите спортисти. Трябва да се сърдим на себе си и за това, което правим или по-скоро не правим за спорта и за здравето на нашите деца и нашето. Не ви казвам да започнете да тренирате за Олимпиадата в Рио, просто излезте и поспортувайте с любимите си хора! Запишете вас и децата си на урок по езда, на плуване или на волейбол! Може пък да ви хареса! Жените в кухнята също имат място в спорта!

Оставете за миг черпаците, излезте от кухнята и поспортувайте на воля!