Преди няколко дни спонтанно решихме с Деан да вечеряме рано. Много рано (към 5 часа следобед). И двамата имахме ангажименти по-късно и нямаше да имаме време за късна вечеря. И двамата бяхме леко гладни.

Предложих да отидем на индийски ресторант. Мислех си, че той ще отклони предложението ми, тъй като той има нетърпимост към някои от индийските масали. Даже и щипка от тях да сложа в някое ястие, той го усеща още с отварянето на вратата и прави кисела гримаса.

За мое учудване той се съгласи и най-близкия ресторант до нас беше Тадж Махал. Не бях ходила там от няколко години. Като студентка първата и втората година си правехме женски вечери с мои приятелки и ходехме на ресторанти с различна кухня. Имах приятни спомени от индийския ресторант в центъра, асоциирах го с люта храна и чушките в менюто, които показваха степента на пикантност на ястието (1 чушка люто, 2 чушки доста люто, 3 чушки – плачеш и ядеш).

Когато влязохме в Тадж махал се оказа, че сме единствените посетители. Аз държах да се качим на втория етаж, защото там интериора е по-индийски и съответно по-предразполагащо към индийската храна, но сервитьорката ни посъветва да седнем на долното ниво, защото горе било студено. На първия етаж обстановката е изключително изчистена, ако не знаеш, че си в индийски ресторант, няма да разбереш.

Но като донесоха менютата всичко се промени. Реших директно да мина на основното, защото нямаше да имам място за предястие и основно. Започнаха колебанията между пиле тандури, гарлик тика, каос сикх кебап. Гарлик тиката бързо отпадна, заради чесъна. Все пак ми предстояха срещи. Лесно отхвърлих и каос кикх кебапа (агнешка кайма, задушена с лук, ароматна и запечена на шиш), защото Деан реши да яде агнешко и аз щях да си опитам от неговото :). И така останах с половин пиле тандури – мариновано в кисело мляко, джинджифил, лимон, подправки (и съвсем малко чесън).

По отношение на агнешкото сервитьорката ни препоръча роган джош – парчета агнешки бут с доматено пюре (гъсто), паста от кашу и масала сос. Долавяше се и вкуса на пресния кориандър нарязан в ястието.

роган джош

Дадохме си сметка, че и двете ястия са пикантни и си поръчахме два на наан-а (плосък индийски хляб, изпечен в индийска глинена фурна – тандур).

индийски нан

Първоначалните ми притеснения дали храната ще допадне на Деан се изпариха веднага след като той опита агнешкото. Беше превъзходно – изключително крехко, богато на аромати. Моето пилешко тандури също беше приятно, но омазването беше голямо – червеникавите подправки от маринатата останаха по пръстите ми и не бях сигурна дали ще се измият преди срещата ми. Не обичам да си личи какво съм яла 🙂 За моя радост всичко беше ОК!

pileshko_tanduri

Бих препоръчала кухнята на ресторант Тадж Махал, макар да има какво още да се работи по интериора. Съотношението цена-качество намирам за изключително добро. Основните ястия (с месо) са между 15 и 20 лева, а предястията между 5 и 12. Цената на наан-а в зависимост от добавките е между 2,50 и 4 лв.

Индийски ресторант Taj Mahal

Работно време: 12:00 – 24:00 (всеки ден)

Телефон: 9873632 (не мисля, че е необходима резервация, но ако посещението ви е с повод – обадете се)

Адрес: София, ул. 11-ти Август 11 (близо до катедралата Александър Невски)

www.tajmahal.bg– сайтът не е обновяван скоро, но може да ви бъде добър ориентир по отношение на менюто

Ако информацията ви е била полезна и харесвате блога, можете да харесате страницата във фейсбук.

Снимката най-горе е взета от сайта на индийския ресторант.Pin It